″Алексис, когато се срещнем след 20 години, ти вече ще си премиер″ | Новини и анализи от Европа | DW | 05.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Алексис, когато се срещнем след 20 години, ти вече ще си премиер"

Смятат го за крайноляв и непредвидим. Ако обаче проследим политическата му кариера, ще установим, че гръцкият премиер Ципрас е най-вече едно: човек, който умее да се нагажда към всяка нова ситуация. Ще успее ли и сега?

Годината е 1990. В студиото на частната гръцка телевизия ANT1 една от най-реномираните гръцки журналистки разговаря с 16-годишен ученик. По това време Гърция е залята от ученически протести, а момчето в студиото е един от водачите на протестиращите млади хора. "Очи в очи" се казва едночасовото токшоу, а неговата водещата е известна с това, че обича да задава трудни въпроси. Младият гост в студиото обаче дава изключитело умни отговори. Накрая водещата е така впечатлена от 16-годишния ученик, че завършва с думите: "Алексис, когато се срещнем след 20 години, ти вече ще си министър-председател на тази държава". Днес вече знаем, че журналистката не е познала само едно - Ципрас стана премиер четири години по-късно от нейната прогноза.

Мил и безобиден?

Алексис Ципрас е роден на 28 юли 1974 година - четири дни след края на военната диктатура. Баща му, строителен предприемач, е избирател на ПАСОК, а по-големите му брат и сестра членуват в младежката организация на Комунистическата партия. Когато навършва 16 години, Алексис също встъпва в редиците на младежката организация. По онова време той е много запален по атинския футболен клуб "Панатинайкос". Връзват ли се тези две неща - млад комунист и фен на футболния отбор на политическия и икономически естаблишмънт?

Както по-късно ще каже самият Ципрас, неговата социализация е започнала именно от трибуните, от които е подкрепял своя любим отбор. През 2009 година Ципрас се обявява против изграждането на търговски център край планирания нов стадион. Плановете за строежа отиват в небитието, в резултат от което Ципрас не е сред поканените за 100-годишния юбилей на футболния клуб. И вече не е желан гост на домакинските мачове на "Панатинайкос". Зли езици твърдят, че тази случка дълбоко засегнала младия Ципрас.

Тя обаче е показателна за една от най-силните му черти: неговата твърдост. След време Алексис ще покаже (както на партийните си приятели, така и на политическите си врагове) колко твърдо може да реагира това мило, възпитано и на пръв поглед съвсем безобидно момче. При това Ципрас може не само да раздава, но и да отблъсква удари: подигравките и обидите, изречени по негов адрес от "обиграни" политици, не успяват да го смутят. Ципрас много бързо осъзнава, че нападките са част от политическа игра. И че човек трябва да ги приема спортсменски.

С нюх за властта

Ципрас не робува на догмите. Той многократно е показвал, че е способен да се променя и нагажда. Няма как другояче да си обясним факта, че само за няколко години неговата "Сириза" увеличи изборния си резултат почти десеторно. Има ли обаче той и убеждения? Ако приемем, че има, те очевидно изобщо не му пречат да се нагажда бързо към всяка нова политическа ситуация. Защото Ципрас е преди всичко прагматик. Малко след като през 2008 година се пребори за лидерското място в "Сириза", Ципрас побърза да увери, че неговата партия не била алтернатива на управлението. Когато обаче малко след това дълговата криза сериозно разклати утвърдените партии ПАСОК и "Нова демокрация", Ципрас безпогрешно разпозна своя шанс.

Griechenland Premierminister Alexis Tsipras

Посланието на Ципрас преди референдума: "Гласувайте с НЕ!"

Първо той се зае да направи единна партия от дотогавашния конгломерат от формации и организации. А след това се погрижи за новата политическа ориентация на "Сириза". За една малка лява партия с 4% подкрепа антикапиталистическата реторика може и да е достатъчна, за да държи сплотени малкото избиратели. Но ако искаш да влезеш във властта на една страна-членка на ЕС, ти трябва много повече. А именно - позиции, които са хем търсени от избирателите, хем що-годе приемливи от политическа гледна точка.

И резултатът не закъсня - гърците масово се насочиха към "Сириза". Ципрас разбираше отлично, че всички тези хора искат не промяна на системата, а просто една по-добра управленска политика. Само че "Сириза" пое управлението още преди да е приключил вътрешнопартийният процес на напасване към новите условия. Най-вече лявото крило на партията, представлявано от 1/3 от членовете на "Сириза", има сериозен проблем с "бързата походка" на своя председател.

Сметките на Ципрас

Това вътрешно напрежение се усети особено силно по време на преговорите за втория кредитен пакет за Гърция. Представителите на лявото крило бяха възмутени от отстъпките, които направи тогава премиерът Ципрас. Накрая все пак се стигна до компромис - предложението ще бъде подкрепено в парламента, ако бъде обвързано с преструктуриране на гръцките задължения. Но Ципрас не успя да изпълни това условие. И за да избегне опасността от отрицателен вот в парламента, той предложи провеждането на референдум.

Сметките му са изглеждали може би така: дори да беше загубил с малко на референдума, никоя друга партия не може да мери сили със "Сириза". ПАСОК и "Нова демокрация" са твърде дискредитирани в очите на избирателите, за да представляват заплаха за "Сириза" в случай на нови избори.

Само че в цялото това уравнение има едно неизвестно: как ще отговорят кредиторите на резултата от гръцкия референдум?

Редакцията препоръчва