1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Бежанци от Мариупол
Снимка: Alexei Alexandrov/picture alliance/AP

Албина от Мариупол: "Нямах сили да броя танковете"

24 април 2022

От началото на войната в Украйна в Мариупол не минава и ден без руски нападения. В началото на април 9-годишната Албина напуска града със семейството си, за да се спаси. Едно бягство с много препятствия.

https://p.dw.com/p/4AMIb

"Когато се събудя нощем, все още изпитвам страх. Особено, ако трябва да отида до тоалетната сама. Но се успокоявам, когато видя, че мама е при мен", разказва 9-годишната Албина, която междувременно живее в един център за бежанци в град Днипро.

Заедно със семейството си тя напуска Мариупол в началото на април. От началото на войната в Украйна досега почти не е минавал ден без руско нападение срещу този град. Междувременно той е напълно опожарен и опустошен.

Бягството от града било пълно с премеждия и опасности – преминали по разрушени пътища и бомбардирани мостове. Навсякъде гъмжало от руски войници. „Видях много танкове. Може би бяха 400? Не знам, по някое време нямах вече сили да ги броя”, казва момичето.

"Всички в колата бяха страшно уплашени"

Бащата на Албина разказва, че тя е била най-смела от всички в колата и на всеки руски пропускателен пункт се подавала през прозореца и размахвала ръце, все едно, че поздравява руските войници. С тази малка хитрина, успели да преминат през всички постове: “Не ми беше лесно. Бях много гладна. И всички в колата бяха страшно уплашени. Но реших да рискувам. Започнах да махам на войниците. И успях! Един руснак ми помаха също. Дори ми се усмихна. Така успях да ни спася”, разказва момичето.

По пътя Албина и семейството много гладували. За щастие майка ѝ успявала да кърми малкото ѝ братче, което е само на 9 месеца. Момичето също се грижело за него, доколкото може: “Слагах го да седне в скута ми и си играехме. В началото ми даваха да си играя и на мобилния телефон, но после ми го взеха, защото го ползваха за навигацията”, казва тя.

Спомените, които остават

Семейството не успяло да вземе със себе си много багаж – нямало нито време, нито място. Албина успяла да прибере само няколко картини, които сама е рисувала, любимата си плюшена играчка - патето Лалафан, и малко дрехи.

Когато Албина си спомня за Мариупол, не разказва за бомбите, ракетите и разрушените къщи. Тя иска да си спомня за родния си град такъв, какъвто е бил преди войната. Въпреки че приятелките и семейството ѝ вече не живеят там, Албина иска непременно да се върне: “Много бих искала да се върна в Мариупол. В Мариупол е хубаво. Миналото лято даже хванах жабка. Искам пак да си намеря някоя”, казва момичето.  

******

Вижте и това видео на ДВ:

Сергей и Лена от Киев, които намериха спасение в София

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница