Акценти в германската преса на 10 май | Начало | DW | 09.05.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти в германската преса на 10 май

Ще помогне ли писмото на Ахмадинеджад на ядрения спор с Иран

Ханделсблат излиза с позицията, че на иранското ръководство трябва да стане ясно каква цена ще трябва да плати, ако не съблюдава поетите задължения. Религиозните водачи на Иран не са нечуствителни спрямо заплахите на международната общност – както показа писмото на иранския държавен ръководител до американския президент Джордж Буш. Наистина – то преследва и пропагандни цели, но и съдържа значителни вътрешнополитически рискове, произтичащи от първия опит за директен контакт с американското ръководство. На страната, обаче, трябва и да се сигнализира, че респектът на препоръките на Международната агенция по атомна енергия си заслужава, както и – че САЩ подкрепят не само държави като Индия, Пакистан и Израел, които вече разполагат с ядрени оръжия и които не са подписали договора за тяхното неразпространение. Определено висша цел е предотвратяването на създаването на ирански ядрени оръжия, във връзка с което американското правителство трябва най-сетне да насочи политиката си към този приоритет.

По същата тема Меркише Оберцайтунг отбелязва, че намирането на дипломатическо решение сега е изцяло в ръцете на САЩ. От федералната канцлерка Ангела Меркел до генералния секретар на ООН Кофи Анан се отправят апели към Джордж Буш да подхване директни разговори с Техеран. Докато от своя страна американският президент повтаря отново и отново, че всички опции са на масата – като по този начин предоставя инициативата на Ахмадинеджад. Неговото писмо действително би могло да се приеме като част от водената и от двете страни психологическа война през последните месеци, но също така – и като знак за диалог. Буш би могъл бързо да преобърне нещата, ако предложи на Иран гаранции за сигурност, срещу което поиска осъществяването на всеобхватен контрол върху иранските ядрени съоръжения.

Доколкото се знае – пише пък Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отново по въпроса за конфликта с Иран – писмото на президента Махмуд Ахмадинеджад до американския президент е донякъде мъгляво и с осезаеми религиозни оттенъци, но за вежливост и дума не може да става. В ядрения конфликт това писмо няма да може да помогне. Факт е, че Иран разполага с правото да осъществява мирни ядрени проучвания. Но пък писмото по никакъв начин не би могло да разсее съществуващата загриженост – не само в Израел и в Америка, от евентуалното създаване на иранска атомна бомба и нейното приложение.

Според Берлинер Цайтунг писмото на Ахмадинеджад има индиректно и още един адресат – то е насочено и към иранците. Наистина – президентът не разполага с власт, но пък използува наличните възможности чрез изненадващи акции, което му носи симпатии сред народа – няма друг народ в региона, който всъщност тайно да храни толкова големи симпатии към американците, колкото иранците. Обект на възхищение са техническата и военната сила на Америка, нейните доминиращи позиции, американският начин на живот. С акцията си, обаче, президентът провокира политическите си опоненти сред духовенството, които се стараят да му пречат по всички възможни начини.

Франкфуртер Нойе Пресе изразява мнението, че единственото положително в писмото е, че то представлява първи опит за пряк контакт на Иран със САЩ от 30 години насам. И всъщност не дава никакъв сигнал за промяна на позицията в ядрения конфликт. Съветът за сигурност на ООН ще трябва да продължи да се занимава с въпроса как да увеличи натиска спрямо Иран без това да доведе до ескалация на напрежението. Което е много сложна задача, тъй като Китай и Русия не са съгласни с притискането на Иран, а и пък европейците изпитват панически страх от това, че САЩ биха могли да възприемат резолюция, заплашваща с последствия, като лиценз за извършването на нападение.