Ако Украйна имаше ядрено оръжие | Новини и анализи по международни теми | DW | 09.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Ако Украйна имаше ядрено оръжие

Ако навремето Киев не се беше отказал от ядрените си оръжия, сега Москва нямаше да е толкова смела. Украйна без ядрени ракети е за нея като отворена врата. Иран осъзнава това и си вади съответните поуки. Израел също.

През октомври 2001 година в Русия беше унищожена и последната украинска ядрена бойна глава. По този начин бе изпълнено едно от основните искания на тогавашното световно движение за мир: още една страна (в случая - Украйна) се беше превърнала в зона без ядрено оръжие. Преди това имаше периоди, в които Украйна притежаваше третия най-голям в света ядрен арсенал, припомня "Ди Велт". Днес много украинци вероятно съжаляват за тази изгубена мощ, допълва изданието.

Ако навремето Украйна не беше спазила договореностите, сключени в годините на Студената война между САЩ и Съветския съюз, и не се беше отказала от ядреното си оръжие, днес тя щеше да разполага с нещо, което определено щеше да плаши Москва. Украйна щеше да може сама да избира към кой политически или военен съюз да се приобщи. И сигурно щеше да е вече член на НАТО. А Путин? Той определено щеше да е много ядосан, но какво от това?

Помислите на Иран и Израел

Цял свят следи със затаен дъх събитията в Украйна, но две страни проявяват особен интерес. Едната от тях е Израел. Публична тайна е, че еврейската държава има ядрени оръжия. Предполага се, че тя разполага с между 75 и 400 ядрени бойни глави. Първите израелски бомби са били готови още през 1967 година, когато Израел спечели една война, която застрашаваше съществуването му - става дума за т.нар. Шестдневна война. Днес израелците разполагат с ракети "Йерихон-III", които - снабдени с една или повече ядрени бойни глави, могат да поразят всяка една цел в Близкия Изток. Имайки предвид, че продължават да живеят със заплахата от унищожение, израелците навярно интерпретират събитията в Украйна по следния начин: 13 години след като се отказа от ядрения си арсенал, Украйна е пред разпад, а съществуването ѝ е заложено на карта.

Случващото се в Украйна следят с особен интерес и в Иран. Ислямската република твърди, че няма програма за производство на ядрено оръжие и че използва атомната енергия само за мирни цели. В същото време обаче цял свят знае, че Иран разполага с тайни инсталации, в които обогатява уран, необходим за направата на атомни бомби. Сред представителите на иранското ръководство със сигурност има и такива, които се обявяват за сделка със Запада и съответно за отказ от атомната програма. Само че събитията в Украйна дават нови аргументи на хардлайнерите, които сега имат съвсем конкретен повод да кажат: ето, вижте какво става с държавите, които се отказват доброволно от ядрения си арсенал. А от това следва, че войната е де факто неизбежна. Израел не може да живее със заплахата, която представлява за него един оборудван с ядрени оръжия Иран. САЩ също нямат никакъв интерес от превръщането на Иран в регионална суперсила, която подкопава всички усилия и договорености за неразпространение на ядрени оръжия. Затова война в Близкия Изток ще има. И въпросът е не дали, а кога, пише Ханес Щайн на страниците на "Ди Велт".

Symbolbild Iran Atomwaffen Kurzstreckenrakete Shahab UN Atomgespräche

Има ли Иран атомни бомби?

Страхът се завръща

Може би беше твърде наивно да вярваме, че заедно със Студената война ще приключи и ерата на геополитиката, на жаждата за надмощие чрез покоряване на чужди територии, пише по същата тема мюнхенският "Зюддойче Цайтунг". Тази надежда беше най-силна в Европа. Затова и европейците са днес най-силно шокирани от действията на Русия в Украйна. След една "студена" и две световни войни, в които Европа бе разрушена и разпокъсана, геополитиката явно отново се завръща. А заедно с нея се завръща и страхът, посочва изданието.

Поведението на Москва следва именно логиката на геополитиката. Всички територии, които в годините на Съветския съюз бяха оцветени в червено, са днес сини - като знамената на ЕС и НАТО. В този смисъл Украйна е един вид последна крепост на границата със Запада, а и полуостров Крим е "родното пристанище" на руския Черноморски флот. Да защитава тази крепост е пръв приоритет за геостратега Путин - каквото и да му струва това. Дори и рублата да се срине, важното е над Севастопол да се вее руският трикольор, пише Хуберт Ветцел на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

Редакцията препоръчва