Ако прокурорите бяха кукловоди | Новини и анализи от България | DW | 02.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ако прокурорите бяха кукловоди

На няколко пъти българската прокуратура с действията си предрешава изхода от избори. „Костинброд”, „Уотъргейт”, „тефтерчето”, „Ало, Ваньо!” – Полина Паунова твърди, че намесата на прокурори в политиката е недопустима.

Водачите на листи падат от небето, партиите категорично отказват да участват в дебати, а лидерите смятат, че цивилизованият политически спор е буржоазна отживелица и го заместват с взаимни обвинения, които отправят от различни сбирки на електората си. Така изглеждат в последно време българските предизборни кампании. Възгледи за развитието на различни сектори в държавата в общия случай липсват, а оттам липсват и основни различния, по които избирателят да се ориентира и да си намери фаворит. Затова същият този избирател предпочита да се закани, че вместо да гласува за политическата класа, след вота ще излезе да я помете.

Symbolbild Schmiergeld

Колко струва избираемо място?

В медиите и кулоарите на властта се шушука за цената на водаческо място. От избирателните райони разказват за един или друг едър местен бизнесмен, който лансира протеже за водач в листата на коя да е партия, само да е с шанс за мандат. В тази ситуация неочаквано две институции отново се превръщат в главен инструмент на предизборната борба: МВР и прокуратурата.

Поредният скандал без последствия

Нека се върнем в недалечната 2013 година. Малко преди изборите до медиите достигна анонимен сигнал, внесен по-късно в държавното обвинение от тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев. Оповестиха го повече от шумно, а „данните“ за МВР по времето на Цветанов бяха облечени едва ли не в одеждите на „българския Уотъргейт“. В сигнала се твърдеше, че СДОТО е осъществявала нерегламентирани подслушвания на политици, бизнесмени, журналисти и прочие. Дни по-късно Сотир Цацаров, който бе избран за главен прокурор с нескритото благоволение на ГЕРБ, публично оповести готовността си да стигне до "дъното" на съмненията, че по личното нареждане на Цветан Цветанов МВР е използвало незаконни специални разузнавателни средства.

Макар че „разкритията“ за „българския Уотъргейт“ бяха доста анемични, хората по разбираеми причини не се усъмниха в тях – особено, след като в центъра им присъстваше името на бившия министър на вътрешните работи. Така цялата предизборна кампания, дотогава бледа и вяла, неочаквано се преобрази. Партиите се втурнаха да спасяват държавата от полицейщината, като междувременно обещаваха по някое и друго работно място и обичайното вдигане на доходите.

Ролята на „коалиционния партньор“

И тъй, Цацаров сякаш си изпълни ролята и разчисти пътя на бъдещите управляващи от БСП и ДПС. Месец по-късно, в деня за размисъл главният прокурор се прояви не само като помагач, а дори даде заявка за трети коалиционен партньор. Именно тогава държавното обвинение и бъдещият нов политик Николай Бареков „разкриха грандиозна схема за фалшификация на изборите“, станала известна по-късно като аферата „Костинброд“. Ден преди вота гръмна новината за 350-те хиляди бюлетини, извън необходимата бройка за парламентарния вот, открити в печатницата в Костинброд. Сигналът в началото с прикрит първоизточник се оказа подаден от социалистката Мая Манолова. А зловещата констатация, че е готвена крупна манипулация на вота до голяма степен предреши и изхода от него. Месеци по-късно Софийския апелативен съд прекрати производството по случая "Костинброд" и го върна за отстраняване на съществени нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.

Bojko Borissow

Към него ли сочи компасът на прокуратурата?

Опит за подобен сценарий бе направен и в началото на 2014 година, отново малко преди изборите. Този път за Европейски парламент. Държавното обвинение се вписа удобно в зараждащата се кампания на БСП, жертва на която се оказаха електроразпределителните дружества. И, разбира се, започна проверка. Тя даде повод на социалистите да обявят ЕРП-та почти за народоубийци, а в цялата схема бяха вплетени издателят на Икономедия Иво Прокопиев и Бойко Борисов. Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев призова да се сложи край на „такова задкулисие“, което оплита бизнес (енергиен) и политика. Публикувана бе кореспонденция между Прокопиев и журналисти от медиите му. Разменяха се обвинения, а организираните пресконференции по темата бяха по две на ден. В крайна сметка скандалът, представян като „Костинброд -2“ издържа месец, но така и не набра необходимата инерция, за да „спечели“ изборите.

Наред са КТБ, Цветанов и Пеевски

Към момента държавното обвинение се забърка и в друга атрактивна „кампания“ – КТБ и драматичната разлъка между мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и неуспелия шеф на ДАНС (също така бивш депутат от ДПС) Делян Пеевски. Главна роля в случая получи друга държавна институция – БНБ, чието ръководство гръмко обясни, че от Корпоративна банка са изнасяни пари в чували. Държавното обвинение с ентусиазъм грабна тази версия и добави свои едри щрихи към картината на трагичната ситуация. Успоредно с това прокуратурата се специализира и в четене на СМС-заплахи между Пеевски и Василев.

Макар и на по-заден план, сякаш извън „политическите“ кампаниите, които протичат с активното участие на обвинители, институцията, ръководена от Сотир Цацаров, изглежда взема дейно участие и в партийното строителство. Примери за това са поредни две проверки – тефтерчето на „Златанов“ и случаят „Бисеров“. Бележникът на председателя на комисията за установяване на конфликт на интереси послужи за прочистване на ГЕРБ от инициалите „И.Ф.“, но другите съкращения в този уникален документ - „Б. Б“ и „Ц.Ц.“ - останаха „неразкрити“. Прокуратурата така и не се съсредоточи да разбере кой се крие зад тях. Случаят Бисеров пък, мълниеносната реакция на прокуратурата и пълното мълчание на ДПС само затвърждават образа на обвинението като услужлив партиен строител, който мигновено прочиства формациите от вече „ненужните“.

Новите победители

В момента прекрачваме прага на нова предизборна кампания. И ако съдим по опита, натрупан дотук – действията на държавното обвинение ще ни подскажат следващите управляващи.

В края на юни прокуратурата е прекратила разследването за смъртта на Тодор Димов–Чакъра. От държавното обвинение вече не разследват и случая с изтеклите разговори, станали известни като „Ало, Ваньо“. И двете разследвания бяха свързани с действия на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, но той тъй и не бе обвинен по тях. Така месец преди изборите бъдещото коалиционно управление изглежда ясно. Единият партньор сякаш ще бъде отново прокуратурата.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание