1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Проф. Хайлброн / в средата, с шапка/ сред турските си студентиСнимка: Mindjazz Filmvertrieb, Köln

"Ако не беше Турция, ни очакваше Аушвиц"

Хайке Мунд
1 ноември 2016

Хиляди германски учени от еврейски произход са принудени да бягат от нацистка Германия. Много от тях емигрират в Турция , където допринасят за модернизирането на турската държава по времето на Ататюрк.

https://p.dw.com/p/2Rz1E

"За германците съм турчин, а за турците - германец", казва усмихнато Енвер Хирш. По времето на националсоциализма неговият баща емигрира в Турция. Там правистът по образование създава много от валидните и до днес закони, между които и турското търговско право. Този факт днес е почти неизвестен.

Курт Хайлброн също е син на германски евреин, който през 1933 година емигрира в Турция. Там той основава Ботаническия институт в Истанбул. Лично бащата на турската светска държава Кемал Ататюрк кани известния германски професор да модернизира и Селскостопанската академия в Истанбул.

Емигриралите от нацистка Германия университетски преподаватели пристигат в Турция тъкмо навреме. В края на 1920-те години Ататюрк разработва своята визия за реформа на висшето образование. Целта му е да превърне Турция в модерна държава, а германските интелектуалци от еврейски произход активно се включват в изграждането на нова и модерна образователна система в страната, разказва режисьорката Ерен Йонсьоз, чиито документален филм "Безотечествени - на изгнание в Турция"  в момента е по германските киноекрани.

1933 и турската култура на гостоприемство

В пет житейски истории документалният филм показва колко бързо и небюрократично германците са били назначени на постове в турските университети, министерства и административни управи. Навсякъде те са били добре приети. Цели поколения турски студенти са се изучили при тях. Тази глава от германско-турската история днес е почти забравена.

Dokumentarfilm
Във Факултета по земеделие в Анкара са преподавали редица германски професориСнимка: Mindjazz Filmvertrieb, Köln

След като Хитлер завзема властта, на еврейските учени и професори в Германия им забраняват да заемат официални длъжности в университетите и научните институти. "Законът за държавния служител" от 7 април 1933 година изрично подчертава, че "служителите от неарийски произход трябва да бъдат пенсионирани незабавно". За щастие, много от преподавателите са били предупредени за предстоящите репресивни мерки и успяват навреме да емигрират - през Швейцария в Турция.

Патологът Филип Шварц, който също е бил принуден да бяга от нацистите, създава в Цюрих общност, която оказва помощ на застрашените германски учени да напуснат родината си и им посредничи да намерят назначение в чуждестранни университети. По този начин той съдейства на близо 2 600 преследвани преподаватели от нацистка Германия да се спасят. За зимния семестър 1933/34 година в истанбулския университет например са били назначени 30 германски професора от еврейски произход.

"Голямото мълчание" в следвоенна Германия

Семействата и на петте главни действащи лица в документалния филм на Ерен Йонсьоз са успели да избягат от режима на Хитлер. Децата на тези еврейски мигранти отдавна са пенсионери. Пред камерата те разказват за детството и юношеството си край Босфора, както и за преживяванията си в следвоенна Германия, където се оказват не съвсем добре дошли. Израснали в Турция, у дома се чувстват като на ничия земя. Сюзън Ференц-Шварц, Егон Барда, Курт Хайлброн, Енвер Хирш и Елизабет Вебер-Белинг са свидетели и на "голямото мълчание" в младата Федерална република. В следвоенна Германия никой не говори за съдбата на еврейските си съграждани и емигранти. Никой не иска да повдига въпроса за вината, защото почти никой не се е противопоставял активно на депортациите на евреи.

Regisseurin Eren Önzöz in Köln
Режисьорката на филма Ерен ЙонсьозСнимка: DW/H. Mund

"Ние щяхме също да сме завършили живота си в Аушвиц. Такава беше алтернативата", казва Сюзън Ференц-Шварц и свежда поглед. Когато семейството ѝ бяга в Турция, тя е само на една година. Научава за събитията от разказите на близките си.

Още с първия си документален филм "Импорт-експорт" /2006/ режисьорката Ерен Йонсьоз се посвещава на темата за германско-турските взаимоотношения. По време на снимките се запознава с Едзард Ройтер, бивш топ-мениджър при „Мерцедес” и син на политика Ернст Ройтер. Той е бил едва на седем години, когато еврейските му родители емигрират в Турция. На 18 години се завръща обратно в Германия. И той, както и Курт Хайлброн, се чувстват разкъсани между два различни свята. „Не мога дълго да се застоя в Германия, но също и в Турция. Затова пък постоянно пътувам между двете страни”, признава Хайлброн. "Такава е нашата съдба. Да бъдем ничии и никъде да не сме си у дома", казва и Сюзън Ференц-Шварц. "Това е и съдба и късмет", добавя тя.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница