″Ако знаех ″що сака″ България от РСМ, щях да съм много щастлив човек″ | Новини и анализи от Европа | DW | 05.06.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Ако знаех "що сака" България от РСМ, щях да съм много щастлив човек"

Как да се реши конфликтът между България и Северна Македония? "Добро начало би било двамата премиери на съвместна среща просто да кажат: "Българите не са фашисти и македонците не са българи"", казва Евгений Дайнов.

ДВ: Македонско-българските отношения вече няколко години вървят надолу и изглежда са близко до най-ниската си точка, ако вече не са я достигнали. Как стигнахме дотук?

Не съм специалист и нямам представа какво се е случвало в Северна Македония по този въпрос. Знам обаче какво се случваше в България:

А. През 1992 година България първа призна независимостта на Република Македония с уговорката, че не признава македонска нация и македонски език. Още тогава се видя, че в това непризнаване е заложена бомба, която рано или късно ще гръмне. Причината е проста: според международното право всеки сам решава каква нация е и как нарича езика си.

Б. Впоследствие правителството на Иван Костов положи усилия да обезвреди тези бомби с Декларацията от 1999 година, която наблягаше на добросъседството.

В. През 2017 година, докато се гримираше като проевропеец, проруският популист Бойко Борисов вкара основните поанти от Декларацията в Договора с Македония.

Г. Впоследствие, когато България бе ротационен председател на Съвета на ЕС, тя пое ангажимента да помага на Западните Балкани да станат членове на ЕС. Всички си помислихме, че щом този популист Борисов поема такъв ангажимент, значи бомбите в отношенията със Северна Македония няма да гръмнат. Но:

Д. През 2020 година, след месеци протести срещу управлението на ГЕРБ-ВМРО се видя, че при идващите избори ВМРО няма да може да влезе в Народното събрание. И ВМРО реши, подкрепена от ГЕРБ, да мобилизира националистически вот, като наложи ветото върху Северна Македония заради "антибългарско" поведение на тази страна. Народното събрание, в което тогава нямаше нито една проевропейска и нормална партия, гласува Рамкова позиция срещу Северна Македония. Най-тъмните български инстинкти бяха събудени и в рамките на няколко месеца над 60 процента от българите застанаха против членството на РСМ в ЕС, макар преди ветото 80 процента да подкрепяха това членство.

Редакцията препоръчва

Не знам всичко, но от това, което знам, е очевидно, че отговорността и вината за влошаване на отношенията между двете държави е на Република България, което личи от гореизброените от мен събития. Проблемът е, че тъмната страна на българската душевност продължава да е разбунена и не допуска никой български политик да се върне към нормално поведение към РСМ.

ДВ: Българският президент Румен Радев заяви преди няколко седмици в Берлин, че няма да допусне "легитимиране на македонизма в Европа". Защо "македонизмът" е толкова опасен за България?

Има понятия и концепции, развивани от екстремистки идеолози, които аз не разбирам. Не разбирам например какво имат предвид европейските левичари, когато говорят за "милитаризъм". Също така не разбирам какво имат предвид българските националисти, когато говорят за "македонизъм". Подозирам, че това е някакъв примитивен идеологически конструкт, с който да бъдат заклеймявани "враговете". Мен лично разни националисти ме обвиняват в "македонизъм", но никой досега не ми е обяснил какво е това и защо е лошо. По същия начин в края на комунизма ме обвиняваха в "космополитство" - така и не разбрах какво е и защо е лошо.

ДВ: От приемането на рамковата позиция в българския парламент през 2019 г. до днес тя по някакъв начин остава котвата, около която се води политиката на София към Скопие. Но от изявленията на българските политици остава неясно какво точно иска България от Северна Македония. Знаете ли какво трябва да направи Скопие, за да може София да се съгласи да отмени ветото си в ЕС?

Ако знаех "що сака" България от РСМ, щях да съм много щастлив човек. Аз, както и всички българи, не знам какво иска България от РСМ. В Рамковата позиция има странни неща, като например РСМ да променя текстове на паметни плочи и паметници, да признае македонския език "със звездичка" (т.е. всеки път, когато се спомене "македонски език", отдолу под линия да се обяснява, че става дума за диалект на българския), да проведе лустрация на хората от бившите югославски специални служби (нещо, което самата България не е направила със своите служители на комунистическата Държавна сигурност). Тези неща за мен са провокация.

Не трябва да допускаме легитимацията на македонизма, на идеологеми от бивша Югославия и Коминтерна, да намират място в ЕС, заяви Румен Радев в Берлин.

"Не трябва да допускаме легитимацията на македонизма, на идеологеми от бивша Югославия и Коминтерна, да намират място в ЕС", заяви Румен Радев в Берлин.

Провокация е и поставянето на целия договорен процес между РСМ и ЕС върху резултатите от преговорите между историците от двете страни. Над 90 на сто от тези историци, и от двете страни, не са историци, а националистически идеолози: т.е. те не се ръководят от исторически документи, а от политически съображения. Няма как да се очаква съгласие, върху което после да стъпи преговорният процес с Брюксел.

Това не е възможно и по принцип: историята е разговор за миналото, политиката е разговор за бъдещето. Няма как от първото да изведеш второто - нещо, което основателите на ЕС са разбирали, затова в ЕС се говори за политики, а не - за история. Ако бъдещето беше поставено под властта на миналото, нямаше да има нито ЕС, нито мир в Европа. Ситуацията е абсурдна: европейското бъдеще на РСМ да зависи от съгласие между пишман историци за народността на Гоце Делчев. Няма как това да е сериозна политика или дори - каквато и да е политика.

Големият проблем е, че от всичката тази каша българският народ разбра следното: "Няма да пуснем македонците в ЕС, докато не си признаят, че са българи". Което, разбира се, прави ситуацията нерешима.

Новото правителство очевидно иска да приключи въпроса по европейски начин - без истерии, без история, без ескалация на исканията, но сегашната политическа среда тук е мрачно-балканска и не им позволява подобно европейско поведение. Не бих искал да съм на мястото на българското правителство, оградено отвсякъде от озъбени балкански муцуни.

ДВ: Впечатлението е, че българският премиер Кирил Петков е заинтересован от разрешаване на спора, но не намира подкрепа от президента Радев и някои от коалиционните партньори в правителството. Има ли начин да се преодолее този конфликт?

Проблемът не е само Радев, той само олицетворява проблема.

Проблемът е, че онази отровна националистическа тиня, която преди години вдигна от дъното Рамковата декларация, продължава да трови политическата атмосфера. Днес и стари, и нови партии застават на проруски и националистически позиции и няма да допуснат вдигане на ветото по какъвто и да е повод. Това са партиите ИТН, "Възраждане", БСП, ГЕРБ, плюс нови подобни партии - "Български възход", "Развитие" - които са против членството на РСМ в ЕС. Повечето от тези партии и политици са и пропутински, което прави ситуацията в България доста несигурна: ако тези партии и политици започнат антимакедонска истерия, ще мобилизират доста гласове в подкрепа, де факто, на руската политика на Балканите.

Dimitar Kovacevski und Kiril Petkov in Rom, Italien

Премиерите на България и Северна Македония Кирил Петков и Димитър Ковачевски и външните министри Теодора Генчовска и Буяр Османи в Рим.

ДВ: Блокадата на европейския път на Северна Македония създава много проблеми за страната, но и за международните партньори (ЕС, САЩ), които искат да завършат геополитическото и икономическото си влияние в региона. Какъв е интересът на България да блокира това? Или по-точно кой в ​​България има интерес от блокадата и защо?

България няма интерес да блокира РСМ. Интерес имат онези кръгове в България, които обслужват руската политика на Балканите. А тя е очевидна: Сърбия да е руски сателит, РСМ да остане извън ЕС, за да стане руски сателит, в бъдеще България да бъде извадена от ЕС и от НАТО. Проблемът е, че тези руски мрежи са изключително влиятелни - тук те бяха на власт в продължение на 12 години и в момента държат властта на по-ниските нива, както и в медиите.

Убеден съм, че тия мрежи ги има и в РСМ, но засега не са много видими. Ще станат видими в момента, в който РСМ все пак започне преговори за членство в ЕС. Ще се учудите какви хора ще се разкрият като руски агенти, както ние тук се чудим от началото на украинската война.

ДВ: Кога според Вас ще бъде решен проблемът?

Мислил съм какви ли не сценарии, но те могат да проработят само тогава, когато и от двете страни на границата:

А. Решително обезвредят руската агентура и нейните кръгове на корупционери. В някаква степен в България това вече се случва: оставени без руски газ, проруските кръгове са лишени от основното си финансиране и губят сила. 

Б. Решително изоставят провинциално-балканските скандали и постъпят като бащите на ЕС: да градят бъдещето, а не да се карат заради миналото. И българският, и македонският народ са прилични, почтени и доброжелателни в своята същност, те с облекчение ще изоставят взаимната омраза и националистическите истерии. Добро начало би било двамата премиери на съвместна среща просто да кажат: "Българите не са фашисти и македонците не са българи".

В. Решително реформират училищното образование в европейска посока. Националистическата отрова, която се лее в училищата, остава за цял живот и деформира начина, по който българите възприемат света и РСМ - убеден съм, че в РСМ положението е същото.

Дори и това да се случи, ще отнеме години, освен ако междувременно някой не измисли ефективна намеса на Великите сили. Кирил Петков се опита да направи нещо такова чрез среща с Макрон, но пък Радев веднага заяви, че нямал какво да си каже с френския президент - ужасна дипломатическа грубост, която разкрива интензитета на националистическата истерия в България по повод РСМ.

В заключение: тук се занимавах само с българската страна на конфликта, тъй като нея я разбирам. Знам, че и от страна на РСМ има кой да подклажда националистически истерии – "за сбиване са нужни двамина", както казват руснаците. Но осветляването на македонските истерии все пак е работа на македонските колеги.

Интервю на Борис Георгиевски от македонската редакция на ДВ.