Ако гърците имаха късмета на Германия... | Новини и анализи от Европа | DW | 09.09.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ако гърците имаха късмета на Германия...

След войната Германия е също толкова фалирала, колкото днешна Гърция. Тогавашните кредитори проявяват обаче значително повече отстъпчивост към младата република. Дали това не би било редно и сега?

Сегашната криза в Европа не е нито първата, нито последната. Човек може да научи много от историята на дълговите кризи. Например как да се предпазва от грешки, или как една затънала в дългове страна може отново да се изправи на крака.

Ето един пример с Германия: През 1952 година младата Федерална република има външни дългове в размер на 30 милиарда дойчмарки. Ако тогавашните 70 кредитора бяха настояли за цялостно изплащане на задълженията и твърд курс на икономии, германското икономическо чудо можеше и да не се случи. Вместо това, в Лондонското споразумение от 1953 година всички участници решават да дадат глътка въздух на младата република. Кредиторите опрощават половината от дълговете й, една част от тях става безлихвена, а за остатъка е договорено разсрочено плащане. Същевременно споразумението полага основите за възхода на една експортно ориентирана икономика.

Плащания само при излишък?

Федералната Република е трябвало да погасява дълговете си само ако износът й е надвишавал вноса, т.е. тя не е била принудена да посяга на валутните си резерви. Ако приложим този принцип към Гърция, би следвало сегашните кредитори да й разрешат по-голям търговски излишък. А той може да се образува само ако Атина стимулира износа си, както и всичко, което носи проходи на хазната - например туризма.

Sparstrumpf Deutsche sind Sparer

За да се връщат дългове, трябва да остава и нещо настрана

Парижкият клуб е съюз на кредиторите. От 1956 година насам той е разработил над 400 споразумения за преструктуриране на дълговете на 85 неплатежоспособни страни. Повечето от тях никога не са имали щастието да ползват така изгодни условия, каквито получи навремето Федералната република. Едва от 2000-та година насам Парижкият клуб показва по-голяма склонност да опрощава дългове на някои от най-бедните страни.

Много от развиващите се страни, подобно на Гърция сега, трябваше да изпълняват строги предписания за икономии, които доведоха икономиките им до колапс. "Най-голямата грешка беше, че никой не обръщаше сериозно внимание на стабилизирането на икономиките и на производството, особено по времето на Азиатската криза", казва Юрген Цатлер от Министерството на икономическото сътрудничество.

И длъжниците имат нужда от подкрепа

Тъй като не съществува правен регламент за държавен фалит, няма и подходяща независима инстанция, която да взема решения за задлъжнелите държави. Затъналите в дългове страни все по-трудно защитават интересите си при преговори. Противната страна, било то "Тройката", или институциите на МВФ и Световната банка, по правило е едновременно и кредитор, и вещо лице и съдник.

"Подобно съотношение на силите е немислимо в една правова държава, където има закони и независими институции", казва Юрген Кайзер, експерт от сдружението erlassjahr.de. Той настоява за правен регламент на държавните фалити. През 1953 година, когато беше подписано споразумението за дълговете на Федералната република, беше направена солидна крачка напред. За спорни въпроси беше създаден специален помирителен съд в Кобленц, чиито членове бяха предимно германци и британци. В преговорите си с "Тройката" Гърция само може да мечтае за подобно нещо.

Автор: А. Бекер, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва

Реклама