″Ако видят с очите си колко е тежко в България″ | Новини и анализи от България | DW | 02.06.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Ако видят с очите си колко е тежко в България"

"България е прекрасна страна, но е изправена пред големи предизвикателства", казва Флориан Рипка от германската организация "Църквата помага в беда". Пред сайта Kath.net той споделя своите впечатления от страната.

"Бившата комунистическа страна България от десет години е член на ЕС. Въпреки това в Германия се знае твърде малко за положението в тази черноморска държава. Безработица, бедност, наркотици и организирана престъпност – всичко това принуждава много българи да търсят късмета си в чужбина", пише германският сайт Kath.net и посочва, че Католическата църква подкрепя онези българи, които остават. Сайтът публикува интервю с Флориан Рипка, заместник-директор на благотворителната организация "Църквата помага в беда", който наскоро беше в България.

Гледка, която ти къса сърцето!

Запитан за впечатленията си, Рипка казва: "България е прекрасна страна с богата култура, но е изправена пред големи предизвикателства. Докато бях там често се питах дали онези хора, които са недоволни от пристигащите в Германия българи, ще продължат с упреците, ако поне веднъж с очите си видят колко тежко е положението в самата страна. И до днес в покрайнините на българските градове човек може да види разпадащи се панелни блокове. Гледка, която ти къса сърцето! Днес средната работна заплата там е едва 400 евро. Комунистическата епоха е оставила след себе си още много препятствия: наркотици, корупция, организирана престъпност, мафиотски структури."

Флориан Рипка изтъква, че католиците в България са по-малко от един процент, защото българите по традиция са източноправославни. "Католическата църква не получава никаква политическа подкрепа в тази страна, а и изобщо не желае да се замесва в политиката, защото там корупцията е видима на всички равнища", казва той. Рипка обяснява, че ябълка на раздора е връщането на църковната собственост, която беше национализирана по времето на комунизма. "Изглежда, че държавата без проблеми е върнала собствеността на Православната църква, но когато става дума за Католическата, този процес тъпче на място. Непрекъснато се налагат и ограничения, когато католиците поискат техни имоти да бъдат признати за църковни. Така например католическите пасторства не могат да получат данъчни облекчения, а мои събеседници ми разказаха, че дори е замислен закон за забрана на всякаква църковна помощ от чужбина, която не е насочена към БПЦ", добавя Рипка. Той подчертава, че Католическата църква се бори срещу тези планове и разчита на подкрепа от ЕС.

В интервюто за Kath.net заместник-директорът на благотворителната организация "Църквата помага в беда" казва още, че в България и до днес се виждат раните от преследванията срещу християните по време на комунистическия режим. "В София например се срещнах с католически монахини, които били натикани да живеят в една барака до черквата – без тоалетна. Кармелитките пък 40 години живели на тавана на черквата си, защото държавата им взела манастира. 40 години! Спомените за мъчениците от онази епоха все още са живи. Специално място сред тях заема блаженият Евгений Босилков." Рипка разказва, че през Втората световна война Босилков спасява много български евреи. През 1947 година той става архиерей на Никопол, тоест – на цяла Северна България, а през 1952 година комунистите го арестуват заради непреклонната му християнска вяра и след кратък процес го разстрелват. Рипка казва още, че от онези преследвания са останали дълготрайни следи - много малко хора работят като проповедници или в различните ордени. "По време на комунизма цяло едно поколение беше изолирано от вярата. А там, където няма корени, трудно расте нещо ново", подчертава Рипка.

Той разказва още, че въпреки това в България е срещнал проповедници, монаси и вярващи, които дават всичко от себе си за оцеляването на вярата. "Там усетих такава силна и радостна вяра, каквато в Германия ми лиспва. Хората от ордените поемат много активна отговорност за обществото. Посетих един женски манастир в София, където има медицинска амбулатория. Тя е достъпна безплатно за всички - независимо от вярата им, независимо дали са социално слаби, бежанци или роми."

С ромите трябва да се работи интензивно

Флориан Рипка изтъква, че огромно поле за дейност е тъкмо работата с етническата група на ромите. "Много българи ги презират и ги обругават като "цигани". Самите роми обикновено живеят в изолирани квартали. Житейският път на един ром изглежда предначертан, както ми разказа отец Мартин Жилек, който работи в Казанлък. Децата обикновено не получават нито училищно, нито професионално образование, женят се на по 14 години и много от тях раждат по много деца. Държавата плаща по десет евро детски надбавки месечно на дете и голяма част от ромите живеят единствено от тези пари. Отец Мартин и другите братя редовно посещават ромските квартали и говорят с родителите. Най-напред предлагат децата им да използват футболното игрище на църквата, където после получават и първите си познания за вярата. Впрочем, тъкмо в момента започват да изграждат един голям център с училище, черква и манастир точно срещу едно огромно ромско селище. В този център децата трябва да намерят изход от дяволския кръг на изолацията."

 

Подобно съдържание

Реклама