Ако библиотекарите бяха полицаи | Новини и анализи от България | DW | 08.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ако библиотекарите бяха полицаи

Полицаите протестират за своите 20 заплати. Поне това е посланието, което достига до нас. И библиотекарите ще протестират, но няма кой да ги чуе. Какви ли биха били техните искания, ако имаха пистолети, пита М. Иванова.

Полицейските протести в България продължават да висят като заплаха - както за правителството, така и за всеки един от българските граждани. Не е ясно какви сили движат протеста, а целите му звучат цинично на фона на множеството социални неравенства в страната.

Днес едва ли са много тези, които си спомнят как преди повече от трийсетина години книгата на Уди Алън "Ако импресионистите бяха зъболекари" се появи на български език. Навремето беше изключително трудно да се намери и купи, дори и да се заеме - трябваха връзки с библиотекари. Да, имаше времена, в които и библиотекарите бяха важни. Връщайки се в настоящето, ни се струва, че днес най-желаната и търсена професия е тази на охранителите. Поне с такова впечатление оставаме след виртуална разходка из сайтовете за работа.

Редакцията препоръчва

Имате ли доверие на полицията?

Каква е общото между горните две съобщения ли? Отговорът е: протестът. Защото и съсловието на библиотекарите се готви за стачка и демонстрации, които ще имат същностни основания, а не претенции за привилегии - за разлика от полицейския протест. Факт е, че исканията на служителите на реда не намират подкрепата на обществото. Защо ли? Отговорът на този въпрос не е никак труден.

От години в България се живее повече от несигурно и тази несигурност на първо място е предизвикана от разколебаното и даже изчезнало съвсем доверие не само в системата на МВР, но и в отделните й служители. Десетки охранителни фирми, вече що-годе неизлъчващи заплахата и ужаса от първите следпреходни години, пазят срещу заплащане домове, учреждения и отделни лица. Същевременно стотици села треперят и се огъват под прицела на бандитизма от всякакъв ранг и калибър, тягостна и несвършваща битова престъпност, която меко казано представлява терор срещу гражданите. И всичко това се случва на фона на водещото на България място в ЕС по полицаи на глава от населението. Последният пример, който ме смая, бе от Драгалевци. Там вилнееше банда и местните хора се бяха самоорганизирали и дежуряха денонощно, като в специална обща каса събираха средства за бензин, включително и за зачислената там полицейска кола.

Сега полицаите протестират за своите двайсет заплати. Поне това е посланието, което достига до хората, които имат редица основания за друг тип социални и професионални недоволства.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Обикновените хора без пистолети

Да се върнем към библиотекарите. В навечерието на Деня на народните будители, служителите в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" се опитаха да подсетят правителството и финансовия министър за размера на възнагражденията си, но като хора без пистолети го сториха почти невидимо. А какво ли биха поискали библиотекарите, ако бяха полицаи? Достойни възможности за професионална реализация, нормално заплащане на почтения им и нелек труд, пари за работно облекло, ежегодни прегледи при пулмолог или карти за планински курорт с чист въздух заради вдишания прах или 20 безплатни книги по избор при пенсионирането им, защото не са могли да отделят пари за тях от смешните си заплати? Жалки са и възнагражденията на работниците в националните музеи – 420 лева за уредник и 460 – за главен уредник. Разбира се, че без библиотеки и музеи, без знание и памет животът може да продължи да си тече. То май така си и тече, с усещането, че е държавна политика да се маргинализират все повече територии и хора на духа и културата, за да вървим все по-назад.

Едни съсловия и системи, и което е най-дразнещото - точно неработещите, са обраснали в привилегии, те са "затлъстели" от социални бонуси. Това важи не само за полицаите, и магистратите също получават пари за прослужено време и по 20 заплати при напускане, от 80 000 до 100 000 лева. Дори не отваряме дума за възнагражденията от съучастие във всевъзможните схеми, прояли имунната система на държавността в страната. Но от тях се тревожат май само хората, посещавали библиотеки и музеи. А от тях в България не зависи почти нищо.