″Аз познавам една съвсем различна Германия″ | Новини и анализи от Европа | DW | 17.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Аз познавам една съвсем различна Германия"

Погледнато от Атина или Барселона, десният завой в германската политика изглежда по доста по-различен начин. А на Германия винаги се е гледало през призмата на нейното минало, твърди писателката Ягода Маринич.

Атина е третата спирка в Средиземноморската ми обиколка. Тук водя дълги разговори за демокрацията и миграцията. Спомням си дните, прекарани в Хърватия и Испания. Последните съобщения от Германия бяха, че хората в Мекленбург-Предна Померания се наказали канцлерката заради нейната бежанска политика. Демокрация е това, ще кажат някои, свивайки рамене. "Алтернатива за Германия" отново е станала втора политическа сила. Да, това също е демокрация. Но тук под Акропола хората гледат на германската политика като на пример за подражание, като на пътеводител по отношение на човешките права. В същото време много германски граждани явно не одобряват тази политика. Цели 82 процента от тях искат промяна в курса на федералната канцлерка.

Затова местните избори в Мекленбург-Предна Померания изведнъж намериха място в международните новини и предизвикаха лавина от анализи и коментари. Какво ще стане сега, ако Германия изведнъж тръгне по път, различен от този, по който вървеше през последните десетилетия? Още от времето на Аденауер Германия се управлява от политици, които са истински европейци и движат напред европейския проект. И до днес Германия е една от малкото страни, в чиито парламенти няма десни партии. Германия се гордееше с това, а в останалата част от Европа се чувстваха спокойни от този факт. Дълго време изглеждаше, че Германия е постигнала големи успехи именно благодарение на успешното осмисляне на миналото. Пред последните месеци обаче всичко сякаш се променя. Изглежда, че вече всичко е разрешено, че няма ограничения за лошия тон.

В испанския вестник "Ла Вангуардия" чета един политически коментар, който ми показва, че съседните държави винаги гледат на Германия през призмата на нейното минало. „Влизането на дясна партия в германския парламент би било още една крачка към една друга Европа”, чета в коментара. И се питам защо една страна, която толкова добре осъществява интеграцията, не се гордее достатъчно с това и излъчва толкова малко увереност?

Морал и деморализация

Demonstration AfD

Демонстранти на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия"

В Мекленбург-Предна Померания почти няма чужденци и хора с миграционни корени. Това е една от най-хомогенните федерални провинции. Но и там една партия с ксенофобска програма стана втора политическа сила. "Ла Вангуардия" цитира Ернест Ренан, френски автор от 19 век, който бил казал, че на света нямало нищо по-добро от моралния германец и нищо по-лошо от деморализирания германец. Може и да е така. Може би точно в това определение се фокусират нагласите от последната година, които обясняват защо се стигна до завой надясно и защо политиците са толкова безпомощни.

Точно преди една година Ангела Меркел пусна бежанците в Германия през отворените граници. По гарите германците ги чакаха с цветя и с "добре дошли". Хората помагаха денонощно. Това беше лятото на германското гостоприемство, а тази нова култура беше създадена от хората, а не от политиците. Навсякъде имаше повече помощници, отколкото бяха нужни. Германците потвърдиха писаното от Ернест Ренан, че няма нищо по-добро от моралния германец. Впечатлението беше, че и Ангела Меркел е най-подходящата канцлерка за това време. А прочутото ѝ изречение "Ще се справим!" прозвуча логично за всички. Сега обаче същото това изречение застрашава нейното канцлерство. И миналата седмица тя го замени с "Германия ще си остане Германия".

Но Нима Германия ще си остане Германия, ако избяга от отговорност? Ако води обществения дискурс така, сякаш ни е все едно, че 28 милиона деца живеят като бежанци? Ще си остане ли същата, ако истерията срещу бежанците затъмни всякакви други разумни дискусии? Вероятно Ангела Меркел сега косвено плаща цената за своята икономическа политика от последните десет години. Германците са обезверени и податливи на псевдопослания. Германската политика не се захваща със сериозните проблеми. Изглежда в момента е много по-лесно да се рови в страховете от чуждото. Към 80-те милиона граждани в Германия се добави един милион бежанци.

Jagoda Marinic Autorin

Ягода Маринич

Моята Германия е съвсем различна. Моето поколение познава една съвсем друга Германия. Ние сме децата от времето на Хелмут Кол и Ангела Меркел. Имахме привилегията да растем в демократично и динамично време. Във време, в което падаха граници и имаше вяра в общото бъдеще. Израснахме в едно време, в което Германия се отвори към света, отмени „законите на кръвта” и стана родина на всички хора, родени в тази страна. Предишните поколения бяха успели да преодолеят тъмното минало. Всичко изглеждаше наред, но ето че сега явно иде време, в което и ние сме длъжни да се докажем. Разполагаме с всичко необходимо, за да се справим. Това е първото голямо предизвикателство пред моето поколение. И ние сме тук, за да го преодолеем.

Ягода Маринич е германска писателка и журналистка от хърватски произход. В последния си роман "Made in Germany - какво немско остана в Германия?" тя разглежда въпросите на идентичността и миграцията.

Редакцията препоръчва

Реклама