Използваме бисквитки, за да подобрим продуктите, които Ви предлагаме. Повече информация по въпроса ще намерите в нашата Декларация за опазване на личните данни.
Тук можете да четете това, което имат да кажат нашите автори.
На всеки, който твърди, че българите си нямали национален идеал и други национални работи, Иван Кулеков отговаря така: Кой, бе, ние ли си нямаме?! А хаосът какво е? А батьовците ни какво са? Да не са нищо? (26.06.2013)
Заради децата си съм готов на всичко. Даже и на жалко живеене! - така казва днешният българин. Чувал съм го неведнъж. Самият аз съм го казвал, признава си Калин Терзийски. И ни припомня историята за Ботев и дъщеря му. (03.07.2013)
Докато гледал как по време на абитуриентските балове мощен турски кючек разтриса телата на младите българи, Иван Кулеков се сетил за следния откъс от Вазовия роман "Под игото": (29.05.2013)
Преди два дни седях в луксозното кафене на "Шипка" 6. В голямото, лъскаво и пълно с лъскави българи заведение на "Шипка" 6. И както си седях, видях нещо ужасно, нещо наистина гнусно - пише Калин Терзийски. И ни разказва. (20.03.2013)
Вчера Иван Кулеков ни изпрати последното си сатирично съчинение. В него се разказва за един голям българин, който е мутра, но си има един сериозен недостатък: прословутата му скромност. (06.05.2013)
Ние, българите, сме една шепа хора, но все успяваме да се разделим на лагери, пише Калин Терзийски. И в тази връзка ни припомня за един от най-великите испански художници, който всъщност не е испанец - Ел Греко. Гъркът. (11.07.2013)
Най-прочутият диктатор и най-великият философ на 20-ти век - Хитлер и Витгенщайн - са се познавали лично. Дори са били съученици - доказва го една снимка. Тяхната история кара Калин Терзийски да си спомни за своята. (15.04.2013)
Винаги, когато се сети за предстоящия в България Референдум с главно Р, посветен на ядрената енергетика, Иван Кулеков изпада в транс. И сънува следния любовен сън: (14.01.2013)
След 62 години живот на планетата, наречена България, и три години и половина, след като Бойко Борисов създаде човечеството, Иван Кулеков най-сетне знае какъв иска да стане. Най-сетне! (08.01.2013)
Един ден Калин Терзийски влязъл в една черква. Прекръстил се и заразговарял с Господ. Но изведнъж съзрял една малка икона. И за малко да не прихне в зъл и волен смях. Ето каква е историята: (17.01.2013)
Тъжната случка с пияната учителка навлезе във втората си, че и трета серия. Калин Терзийски й съчувства, но пише не толкова за нея, колкото за човешката душа. И предлага да помислим за еснафчетата, които възпитаваме. (20.12.2012)
"1300 г. след като Аспарух, воден от Винету, създаде страната на вождовете, вие избрахте мен, простото момче, да отбележа най-големия автогол в историята ни": Иван Кулеков прочел речта на Обама и я "превел" на български. (09.11.2012)
Ботев и Базил - двама души, загинали по едно и също време. Приличат си по гъстата брада. И по това, че и двамата са били революционери - всеки в своята си област. Смели и дръзновени младежи. С иначе много различна съдба. (14.12.2012)
Българите в Квебек са по-сърцати от българите в България - така казали на Калин Терзийски двама негови приятели в Канада. Те говорили и за болката по Родината. В техните усти тази дума не звучала фалшиво. Звучала чисто. (09.11.2012)
Българската история е славна и е пълна все със славни примери - страховити ханове, благи царе, безстрашни герои, мъдри пророци. Всички те са перфектно излъскани - като за учебник по история за пети клас. (30.11.2012)
Петима разузнавачи, трима селяни, една мистерия - това са основните съставки на една история, разиграла се в трънливите ниви на плевенското село Коиловци. Случката силно развълнува Иван Кулеков. (02.11.2012)
През целия си живот той страда от натрапливи мисли. А накрая натрапливостта му се сбъдва. Въпреки тази грозна ирония на съдбата, въпреки всички несгоди и нещастия, той не спира нито за миг да твори. До последния си дъх. (05.11.2012)
По-скоро Живков би възкръснал и би станал гард на Борисов, а Македония би се отказала от претенциите си към Луната, отколкото Цветанов да забрани на полицаите си да питат: "И сега кво прайм?". Но ето нá - стават чудеса! (23.10.2012)
Неговите мъки започват преди век и половина. И продължават до края на живота му, приключил набързо, след като му поставят следния ултиматум: или заточение в Сибир, или чашата с арсеник. Чайковски избира второто. (25.10.2012)
Той е бил граф и прочут писател - и като такъв е бил обграден от куп материални блага. Изведнъж обаче се отказва от всичко - за да заживее най-обикновен живот. Но умира. Човек за завиждане е този Лев Толстой... (26.09.2012)
Наскоро Кулеков говорил с дядо Иван по някои актуални въпроси. Дядо Иван споделил, че все е бивало, бивало, но такова не е бивало. Т.е. че няма такава държава, в която целият народ е сигурен, че такава държава няма. (24.09.2012)
Той е роден през 1905 година - в Санкт Петербург. Умира 36 години по-късно - в лудницата. Оставя ни обаче разказчето за рижия човек без коса. Калин Терзийски ни припомня за гениалния съветски абсурдист Даниил Хармс. (18.09.2012)
Иван Кулеков най-сетне може да спи спокойно. Олекна му на душата, защото голямото събитие, онова събитие с главно "С", което досега все подминаваше България като буренясала гара, сега най-после се случи. (13.09.2012)
На 8 декември 1980 в Ню Йорк отекват пет изстрела. След което стрелецът спокойно разтваря тънка книжка и започва кротко да си чете. Куршумите убиват Джон Ленън. А книгата в ръцете на убиеца се казва "Спасителят в ръжта". (10.09.2012)
Иван Кулеков прочел във вестниците една история, която не му дава мира. Кара го да се върти в леглото, да си туря главата ту под възглавницата, ту над нея. Всичко се случило на брега на едното от трите български морета. (04.09.2012)
Страх ли ви е, че ще ви прегазят на улицата? Този страх терзае Калин Терзийски, който в авторската ни колонка днес се сеща за Кърт Вонегът, писателя на Човещината, който използваше словото си за едно велико дело. (29.08.2012)
Блатото на простотията руши основите на нашата къщичка, тревожи се Калин Терзийски в авторската ни колонка. И ни приканва да си спомним за хората, заради които (понякога) вярваме, че светът е прекрасно място за живеене. (18.07.2012)
Има ли изобщо честен начин да се печелят големи пари в България? - терзае се днес Калин Терзийски в нашата авторска колонка. И пресмята парите на онези хора, превърнали се в нещо като новия Капитан Петко войвода. (09.07.2012)
Днес ще пиша за долнопробната телевизия. Толкова долнопробна, че ми прилича на заговор. В главата ми се върти неясната мисъл, че някой нарочно прави телевизията все по-глупава, пише Калин Терзийски. (19.06.2012)
Днешните времена са най-лошите за българския народ - тази мисъл терзае в последно време Калин Терзийски. Загнездила се е в ума му, защото непрекъснато чува такива думи. И го измъчва - защото я смята за малоумна и вредна. (05.06.2012)
Кой тананика кръвожадни песнички по Гергьовден? Защо и в 21 век продължаваме с това примитивно перчене? Днес в авторската ни колонка Калин Терзийски се терзае от атавистичния милитаризъм в България и другаде по света. (15.05.2012)
И той мрази чалгата, но не защото е селска. Днес в авторската ни колонка Калин Терзийски се терзае от подозрения към българските интелектуалци и техните цървули. Ето защо, според него, тези хора ненавиждат чалгата: (09.05.2012)
Има ли информацията цена и каква е тя, принудени ли сме да я плащаме и как? Дали информацията, която получаваме, не ни слага всъщност окови? Отговорите на тези въпроси търси Георги Кънчев в авторската ни колонка. (26.04.2012)
Българиите винаги са били две: една за Наште и една за неНаште хора. Две са и културите на България - явно продукт на двете различни Българии, създадени още по времето на другаря Живков, пише Калин Терзийски. (23.04.2012)
Глупости! - вика приятелката, на която й викам, че едни две женички няма как да не станат известни. Ама ти, викам, викаше същото и когато се чудехме дали двете Златки ще станат водещи. Водят ли, викам, предаване? Водят! (16.03.2012)
Дали непалците казват: "Хубава работа, ама непалска"? Днес Калин Терзийски лекува параноята си спрямо... българите. И се зарича, че ще престане да нарича всяко лошо нещо "българин". (07.03.2012)
Бележките - афоризми, размисли, импресии - са непретенциозен жанр. Гьоте ги нарича “камъни на мисълта, които постоянно трябва да се обръщат”. Това определение подхожда и за апострофите на Стоян Гяуров. (04.05.2011)
Понякога, виждайки истинския живот с ужасните му покъртителни истории, се отвращавам от себе си - защото съм човек, който все обобщава, че българите били такива или онакива. Вчера се сблъсках с една такава история. (23.02.2012)
Засега Марс е далечна перспектива да преместим там своите 111 000 кв. км. и земята си “като една човешка длан”. Но дори и да беше възможно, българите също щяха да придружат територията и да я превърнат в същия абсурд… (06.12.2011)
Реклами на задни части, на вафли и на табуретки: на Калин Терзийски пак му е дошло до гуша. И затова пита: на чалга звезди ли са кръстени улиците, по които вървим - или на писатели? И как ли ще се казват улиците ни утре? (09.02.2012)
В България бе открит съвсем нов животински вид: трактор-октопод. Уникалното животинче е всъщност от рода на алексеевите петровки. И още едно откритие: българите доказаха, че и на дъното може да има живот. (26.08.2011)
Тези, които Вазов нарича Простият български народ, аз ги наричам Извънредно простият български народ, пише Калин Терзийски. Измъчва го мисълта, че в България простаците са успешни, а хората на духа им гълтат прахоляка. (30.01.2012)
Имало едно време мъж на име Степан. Той се появил от нищото, бил много загадъчен и разправял, че е знахар. И понеже умеел да говори с обикновените хора на обикновен език, станал владетел. Досущ като в България. (16.06.2011)
Ужасен гняв към тая ми ти БПЦ изпитва днес Калин Терзийски. Вместо да се занимава със заклеймяване на разни научни придобивки, църквата да вземе да отдели малко време и пари за гладуващите и студуващите. Бог да й прости! (13.01.2012)
Какво предлага българското съществуване, освен отъпяваща битка за насъщния, бавно оскотяване - и нито миг, в който да се издигнеш по-високо, над материалното. Зарязаната духовност е главната причина за целия ни невървеж. (29.11.2011)
В порив на родолюбив ентусиазъм Калин Терзийски негодува срещу вечното българско мрънкане. И зове да захвърлим мазохизма, да престанем да говорим лошо за себе си и за България, да спрем да показваме грозните си черти. (06.12.2011)
Българската политическа пролет все повече заприличва на виц. Любослава Русева я вписва в матрицата на известните руски вицове за Щирлиц и Мюлер по някогашния съветски телевизионен сериал „17 мига от пролетта”. (13.04.2011)
Добре я бяхме намислили, ама... Но чакайте да ви разкажа отначало. Любослава Русева предлага една осъвременена версия на едноименния разказ от О`Хенри с автентични български цитати: (06.12.2010)
Първо Бойко, после пак Бойко, след това Цецо, Цецка и Волен, та даже Путин и един-двама светци - тези и много други образи "запълниха" поредните седем български дни. Любослава Русева за една сънлива и кална седмица... (22.11.2010)
По глава първа от любимия роман на българите "Под игото" - в чест на първата година от управлението на ГЕРБ и в навечерието на поредния доклад на Европейската комисия… Разказва Любослава Русева: (20.07.2010)
"Щом си в политиката, значи си мръсен човек и ние те мразим!" Днес в редакционния ни блог Калин Терзийски влиза в политиката - въпреки насрещната омраза, от която сърцето гние и изпуска отровни мехури газ... (25.10.2011)
Когато в България нещата се пооправят, когато климатът се позатопли, тогава яркото и разнообразното ще могат да виреят в тази страна - така казал Калин Терзийски на една своя позната и я натъжил. Ето за какво иде реч: (14.12.2011)
Потрошени витрини, подпалени автомобили, разграбени магазини: в неделя в много нидерландски градове протестите срещу ограниченията, наложени заради пандемията, ескалираха. Властите очакват нови безредици идните дни.
Два милиарда тона – толкова боклук произвежда човечеството за една година. Но най-опасният не е този, който изхвърляме с битовите отпадъци. Всеки от нас го носи в джоба си. И по-точно – в смартфона или домашния лаптоп.
Лятото на 2020 беше особено горещо, а зимата - твърде суха. Поради това язовирите в Турция вече са почти празни, а в големите градове има остър недостиг на питейна вода. След два месеца Истанбул може да остане без вода.