Абсурди на ″българщината″ | Новини и анализи от България | DW | 10.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Абсурди на "българщината"

Хорото - задължително, бурките - забранени, гласуването в чужбина - ограничено. Какъв ще е практическият ефект от тези три инициативи, представяни като "патриотични"? Коментар от Ясен Бояджиев:

Патриотичният марш в българската политика набира скорост. Както казва една патриотка от Стара Загора, „моментът е назрял за действия“. Понеже "ситуацията в България и Европа не е сигурна“, а българското „общество е слабо и уплашено“. Може би точно заради това голяма част от обществото приветства патриотичния марш. Е, има и група „безродни псевдосънародници“, които „вдигат патардия“ и „се мотаят в краката“. Но както казва друг патриот, „стига с тази демокрация“.

И така патриотичните инициативи се множат - малки и големи битки срещу заобикалящите ни врагове и срещу проблемите, „сътворени от безродни политици“.

12 години на хорото

След като битката срещу "съжителството" и в защита на „турското робство” беше спечелена в образованието, а Паисий не само бе „спасен“, но и се разпростря в цели четири класа, патриотичното настъпление е на път да завладее нови територии в учебните програми. Последната идея е от 1-ви та чак до 12-ти клас учениците задължително да изучават по два народни танца, така че накрая абитуриентите да са усвоили стъпките на поне 22 танца - от ръченица до копаница и от Кулското до Омуртагското хоро. Както се казва, "здрав дух в здраво тяло": от една страна приобщаване към българските традиции, от друга - трупане на двигателна култура и физическа издръжливост.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Само по себе си това занимание е много хубаво. И сега хиляди българи, а и много чужденци го правят организирано и съвсем доброволно. Българското образование обаче има проблем не толкова с утвърждаването на патриотичните ценности, колкото с неграмотността, зубраческото затъпяване и формирането на самостоятелно, критично мислене. А за това не се чува някой да се е загрижил особено. От друга страна превръщането на хорáта и ръчениците в задължително учебно съдържание ще има по-скоро обратен ефект - много деца просто ще ги намразят (подобно на часовете по литература, формирали лека-полека трайно отвращение към четенето). Като предупреждение за тази опасност звучи родилият се тези дни виц: Щом по физическо вече ще се играят хора, в часовете по химия да се въведе варенето на ракия.

Епидемичната забрана на бурките

Както е известно, ако задължителното често предизвиква досада и отвращение, забраненото има склонност да става още по-привлекателно. Нещо такова може да излезе от придобилата епидемична форма забрана на бурките, фереджетата и прочие. В началото на април сигналът даде самият главен прокурор. И се започна - първо Пазарджик, после Стара Загора, сега се готвят Пловдив и Шумен. Навсякъде инициатори са местни политици-патриоти и почти никой от останалите не смее да им се противопостави. Вярно, признават всички, като се изключат двайсетина жени от циганската махала в Пазарджик, никой никъде не носи подобно облекло. Но „ние превантивно се подготвяме за утрешния ден“. Целта е предотвратяване на терористичната заплаха и борба срещу радикалния ислям.

Ако подобни проблеми можеха да се решават по този начин, щеше да е много лесно. Но не могат. Както се видя на други места, терористите успешно се маскират и без бурки. Тъй че борбата срещу терористичната заплаха трябва да се води със съвсем други средства. Други са и средствата за противопоставяне срещу евентуалната религиозна радикализация - например по-активна и целенасочена социална интеграция и повече образование сред уязвимите групи.

Да не говорим, че забраната може да постигне точно обратния ефект - бурките да се появят и там, където досега никой не ги е виждал, че дори да се превърнат в мода. Както стана в други страни.

Да "прецакаме" ДПС

Безспорен връх на политико-патриотичните инициативи са поправките в Изборния кодекс. Всъщност, основната (да не кажем единствена) цел на тези поправки е да се „прецака“ ДПС, като драстично се ограничат местата за гласуване в чужбина и така се попречи (понеже да се забрани е някак неудобно) на българските граждани в Турция да участват в избори.

Самата идея, разбира се, е срамна, цинична и откровено противоконституционна. Но освен това практическият ефект от нея ще е точно обратен на желания. Тя е съвсем нагледен пример за враждебност на българската държава към голяма част от гражданите ѝ, което ще даде на политическите лидери на българските турци нова прекрасна възможност да мобилизират електората си (и в Турция, и в България). Начини за организирано гласуване ще се намерят (включително с автобуси до родните места в България), така че в крайна сметка гласовете за ДПС може и да се увеличат.

Патриотичните цели искат жертви...

„Хитроумният“ номер със секциите в чужбина ще има и друг, още по-сигурен ефект. Много български граждани (повече от тези в Турция), които живеят доста далеч от родината, няма да имат никаква физическа възможност да гласуват. Голяма работа, казват патриотите, ще минем и без тях. Пък и те са всъщност „безродни капризнечещи псевдосънародници“. И понеже не плащат данъци тук, може и изцяло да им забраним да гласуват.

Проблемът е всъщност много по-сериозен. Когато този начин на мислене може да събира мнозинство в парламента, за да кове закони, когато все по-оглушително и все по-очевидно доминира цялата политика, отвращението взима връх, отказва от гласуването и прогонва все повече и от онези българи, на които изборните секции са им „под носа“. Най-вече младите, образованите, интелигентните.

Но пък за патриотите това си е направо „дюшеш“ - няма да има кой да им се „мотае в краката“ на марша (и на хорото). Патриотичните цели искат жертви.