Абсурдите на цензурата | Начало | DW | 05.04.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Абсурдите на цензурата

В Иран Фейсбук е забранен, но религиозният лидер аятолах Хаменей има профил в мрежата. Светът на несвободата е пълен с такива абсурди - в държави като Иран или Китай, в които медиите и до днес са под строг контрол.

Една от най-проблемните зони е Китай - там всички медии се подчиняват на директивите на отдел "Пропаганда" на Комунистическата партия. Новото правителство току-що концентрира контрола над медиите в една-единствена служба, а на въпроса какво точно е забранено, китайският журналист от "Дойче веле" Хао Гуй отговаря, че по-лесно може да каже какво е позволено.

И така: забранено е да се критикува властта, да се говори за човешки права и за демокрация, да се обсъжда личният живот на китайските полтици. Напоследък, след първите публични изяви на новия китайски президент заедно със съпругата му, отдел "Пропаганда" на компартията бил много недоволен, че световните медии обръщат толкова внимание на първата дама и наредил темата да се свали от дневен ред. Забранени са чуждестранни канали като БиБиСи и "Дойче веле", забранена е сателитната телевизия, забранени са Гугъл и Ютюб.

Satellitenschüssel Symbolbild

Сателитната телевизия - един от основните врагове на авторитарните режими

Що е то "халал интернет"?

Разбира се, десетки милиони китайци си инсталират софтуер, с който заобикалят ограниченията в интернет. Стигнало се до абсурда, че дори някои официални институции започнали да използват такъв софтуер, за да заобикалят... наложените от самите тях забрани и да влизат в Гугъл. Подобно е положението в Иран, където дори се опитват да изградят собствен интернет – "халал интернет". Защото там всички медии трябва да служат на исляма.

Иранският журналист от "Дойче веле" д-р Джамшид Фаруки разказва доста абсурдни истории, произтичащи от тази забрана. Така например думата "танц" и всички нейни производни не бива да се използват /защото танцът е "дяволска работа"/, което принудило един известен фотограф да озаглави снимката си на танцуваща жена с евфемизми като "радост" и "веселие".

И в Иран сателитната телевизия е забранена, но властите просто не насмогват да свалят чиниите от покривите на хората. И когато прелиташ със самолет над Техеран, например, отдолу се вижда... море от сателитни чинии. Книгоиздателите пък използват друг трик в борбата срещу цензурата. Издават "опасни" книги, но ги датират назад във времето, защото преди 8-10 години, преди Ахмадинеджад, такива публикации още са били възможни.

Naziba Basher

Според иранските критерии това е всичко друго, но не и танц

И в България има контрол

В Китай, в Иран, а отчасти и в Русия медиите се контролират главно по два канала - чрез команди отгоре и чрез автоцензурата. Това се помни и в България от времето на съветския блок. Днес в България контролът функционира чрез концентрацията и чрез икономическите лостове. Но все пак никой не блокира чужди канали или интернет. Тъкмо поради това наистина е смайващо късогледството на онези интернет-потребители, които венцеславят режими като кубинския, иранския или като този на покойния Уго Чавес. В момента в мрежата са много модерни антикапиталистическите възгласи и по някакъв нелеп автоматизъм "добри" се оказват диктаторите, които са против либералния Запад и налагат цензура на всичко, включително и на интернет. А тъкмо страните с най-голяма медийна свобода се радват и на най-широка демокрация, най-високи доходи и най-високо качество на живот.

Автор: А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова

Съвместна публикация с предаването "Светът е седем" на БНТ

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание