Ядрени димки

Енергията, добивана по ядрен способ, отново е на мода - въпреки всички рискове и страхове от аварии, въпреки нерешения проблем със складирането на отработеното гориво и въпреки малкия недостатък, че ядрените съоръжения имат ограничен експлоатационен живот.

Най-пресният пример за ренесанса на ядрената енергия е Швеция, която след 30-годишен отказ реши да направи обратен завой към ядреното енергопроизводство. Друг пример е Германия, която от 1998 година също изпълнява програма за отказ от ядрена енергия, и където вече се води дебат за това, работещите в момента 17 ядрени електроцентрали да продължат да работят и след 2020 година. Швейцария иска да строи атомна електроцентрала близо до германската граница, Великобритания планира строителството на 20 нови реактора, цели 50 пък ще построи Китай през следващите 12 години.

Стари мераци на нов глас

България не остава по-назад, дори нещо повече - там този дебат не е преставал, откакто страната се съгласи да затвори 2 остарели реактора като условие за членството си в ЕС. Стари са мераците за Втора атомна, а отскоро те са подплатени и с конкретни политически намерения. Руско-украинският газов спор пък беше използван за възраждане на друга отколешна мечта на управляващите социалисти и техния президент Първанов - за повторно пускане на спрени вече мощности в АЕЦ-Козлодуй.

Веднага се намериха политически послушковци, които докараха в центъра на София с автобуси няколко хиляди ентусиазирани привърженици на АЕЦ-а, барабар с цигански оркестър начело. Български евродепутати от ДПС дори ходиха при Джефри ван Орден да го увещават да лобира за старите козлодуйски реактори. Как пък никой от управляващите не си направи труда да попита социолозите, които веднага биха им казали, че 3/4 от българите са против реанимирането на трети и четвърти блок!

Впрочем, досега не съм чул нито един разумен довод за нуждата от повторно пускане на тази остаряла техника. България продължава да произвежда повече електричество, отколкото потребяват икономиката и населението заедно. Страната днес е износител, а не вносител на електричество. Токът не спря дори когато в разгара на руско-украинския конфликт радиаторите изстинаха, а температурата навън беше минус 15 градуса.

Носталгия по миналото

Нито един разумен аргумент не съм чул и в полза на строителстото на втора атомна електроцентрала. Точно обратното - първоначалните разчети за 4 млрд. евро разходи за построяването и днес вече гонят 8 млрд., които пак няма да са окончателната цена. Оскъпяването със сигурност ще вдигне цената на киловатчаса ток, който може да се окаже не толкова евтин и лесно продаваем, колкото сега ни уверяват.

Вместо това българските управници можеха да направят нещо за подобряване на енергийната ефективност и за увеличаване на дела на възобновяемите източници в общото енергийно потребление на страната. Това са истинските въпроси, стоящи високо в дневния ред на Обединена Европа днес, и в този дебат бихме искали да виждаме да участва България. А не в пускането на ядрени димки със стар пълнеж, които палят фитила само на носталгията по миналото.