Ябълката на раздора – Северен Ирак!

ър Абдула Гюл във Вашингтон.

Когато днес се спекулира по темата за турски военни действия в северен Ирак не бива да се подминава факта, че тази година е изборна в Турция. В такава обстановка стават особено важни националистическите послания. Въпреки тази по-особена вътрешно-политическа ситуация в страната, Турция гледа много сериозно и със загриженост на случващото се в южната съседка Ирак. В това уверява турският министър-председател Реджеп Ердоган:

“Да имаш 350 км обща граница, общи исторически, културни и роднински връзки, да си съпричастен с всички тези исторически дадености, и да се оставиш да гледаш безучастно отстрани, какво се случва в този район – това е изключено!”

Една от големите грижи е свързана със съдбата на района около северния иракски град Киркук. В него живеят освен кюрди и араби още и туркмени, на които Турция е нещо като адвокат. Безпокойствата на Анкара се коренят в амбициите на кюрдите да превърнат Киркук в административен център на кюрдската област. С това нарастват шансовете за раждането на един независим Кюрдистан. Не е маловажен и фактът, че в района на Киркук се намират 12 % от петролните залежи на Ирак, печалбите от които лесно биха осигурили средствата за съществуването на един автономен кюрдски регион.

Турция е решена да не допусне създаването на кюрдска държава, и ако се наложи, е готова да употреби и сила. Появата на кюрдска държава ще увеличи апетитите и ще доведе до напрежение и в кюрдските райони в Турция. Освен това един независим Кюрдистан на иракска територия може да даде убежище за екстремистите от забранената Кюрдска Работническа Партия ПКК. По думите на турския правителствен ръководител Ердоган, в това се изразява второто основно безпокойство на Анкара:

“В годините, когато в Югоизточен Анадол повече от половин млн. пешмерги бяха потърсили убежище, турската държава им помогна с каквото можеше. Ние не приемаме, че присъствието на ПКК в северен Ирак е с добри намерения. Затова не можем да гледаме безучастно на случващото се в тези райони.”

Затова от няколко месеца от политическите кръгове в Анкара се чуват гласове, че е време да бъде нанесен удар върху бойците от ПКК в планината Кандил в Северен Ирак. В полза на тези призив говори и фактът, че миналото лято бойците на Абдула Йоджалан прекратиха примирието и извършиха няколко бомбени атентата в турски туристически центрове, които не се разминаха и без жертви. Тъй като се очакват подобни провокации и през следващия активен туристически сезон, Турция се обърнаха с молба към САЩ като окупационна сила в Ирак да не пречат на плановете на Анкара. Турското политическо ръководство залага на това, че и във Вашингтон смятат ПКК за терористична организация. Одобрението на американците засега се бави. Това пък кара някои турски политици да развиват опасната теза, че при нужда и без американско съгласие Турция може да пристъпи към военни действия в Северен Ирак. Възниква въпросът – какви биха били тогава последиците?