1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Южна България предлага усамотение и уелнес

6 януари 2007

Който иска усамотение и уелнес - ще намери каквото търси в южната част на България – се казва в една обширна статия на онлайн-изданието “Ехо”, която представя възможностите за лечебен туризъм в страната.

https://p.dw.com/p/AuX4

Обширният репортаж започва от Девин, където чуждестранният посетител е изненадан да види, че и в 11 часа вечерта, човек може да си купе бутилка минерална вода от малките магазинчета в центъра. Изненадата е, че тя е от по-далечната Баня, а не от самия Девин с неговите минерални извори. “Това е само малъко доказателство за това, че в някои отношения новоприетата европейскат членка България изпитва трудности с маркетинга на своите регионални продукти. Иначе близостта до Европа обаче е значително по-осезаема се казва в текста. “Спа” е вълшебната дума, с която туристите в България биват посрещани на много места. Също и в девин, където четиризвездният хотел се рекламира като “Спа и Уелнес” и предлага басейн,у сауни, фитнес-зали, масажи, пиилинг и всичко онова, което желае търсещият почивка отпускар.

Не така ласкави са отзивите за българските пътища и инфраструктура, по повод на които е казано, че предвиждаването от Пловдив, където е най-близкокото летище, до Девин в Родопите – е доста бавно и мъчително. Отбелязяна е и бурната строителна дейност по пътищата. Почти няма километър, без стротиелни машини. Даден е пример от европейския път 79 от София за гръция Солун, който с помощта на европейски пари е бил приведен в съответстви есъс западните стандарти. Кривне ли се обаче малко нагоре в планината Пирин – шосето на практика е гирлянд от строежи, през които автобусът мъчително се промъква – е казано в репортажа. Затова пък са похвалени цените на услугите в хотелските коплекси, които са по джоба и на средния западноевропейски турист. Репортажът по-нататък прави кратък преглед на историята на България и ролята на православната църква за опазването на духа и традициите на българите по време на османското робство. По онова време християнските църкви не са имали правото да се издигат нависоко, затова пък Рилският манаастир - според автора на репортажа – е доказателство за волята за оцеляване на на православната вяра.

Който търси усамотение, може да намери добри места из България, докато масовия туризъм все още е ограничен главно над региона на Черноморието. Като пример за подобно усамотено място репортажът препоръчва Лещен в Пирин – възхваляван като рай за отпускаря, който педлага грандиозна гледка към Пирин, прилични условия за спане и гостоприемство. Друго интересно място – според репортажа- е Смилян, където чуждестранният посетител виждал, че по къщите хората, които гледат крави, още си произвеждат масло и сирене по старовремски начин. Репортажът из България завършва в Пловдив с описание на някои от забележителностите като римсия амфитеатър, стария град и тепетата около Плодвив, както и много галерии из града. Особено похвален е хотел Хеброс, който също носи “ опозначението”Спа” в името си. Неговото име трябва да си запише всеки, който иска да посети тракийска България – отбелязва репортажът и заключава: защото там Европа отдавна вече е дошла.