Що е това "европейска идентичност"?

Това потвърждава и една нова студия на германската политоложка Антье Винер, която преподава понастоящем в университета Куинс в Белфаст. Тя е анкетирала множество германски и английски политици и бизнесмени по въпроса, доколко се чувстват европейци. Отговорите, събрани от нея в Лондон, отразяват преобладаващото "островно мислене" - посочва тя:

"Европа е винаги от другата страна на Ламанша, винаги се отива в Европа, пътува се из Европа - когато човек се намира във Великобритания. Нещата се променят в момента, в който англичанинът се окаже извън своя остров и Европа, да кажем в Америка или Азия."

Сред политическите и икономическите елити в Берлин от друга страна политоложката констатира много положително отношение към Европа. Там преобладава убеждението:

"Интеграцията е добро нещо - в перспектива. Съществува една ценностна общност, която трябва да се запази. Налице е една нормативна гледна точка: Европа е нещо добро за нас и това трябва да се задълбочава."

Тази цел преследва и ЕС, залагайки на символиката: от 50-те години съществува европейското знаме - кръг от златни звезди на син фон. По-късно бе добавен и европейският химн - "Одата на радостта" от 9 симфония на Бетховен. Еврото също има за цел да укрепи европейското самочувствие на гражданите на Европа.

Засега англичаните не горят от желание да въведат еврото. Те са скептични и по отношение на конституцията на ЕС. Поначало думата конституция звучи необичайно за тях, защото Великобритания няма писан основен закон. Ето отново Антье Винер:

"Единствената функция, която англичаните биха искали да видят записана в един конституционен договор, е ясното фиксиране на компетенциите на различно равнище. Те искат нещата да бъдат прегледни, ясни, прости."

Студията на германската политиложка не просто потвърждава разпространените клишета за германците като "евроентусиасти" и англичаните като "евроскептици". Тя показва също, че англичаните, когато прескочат Ламанша, мислят различно от сънародниците си на Острова: британските елити в Брюксел например се чувстват съвсем европейци - макар и да се окачествяват на първо място като англичани. Антье Винер намира подобна настройка за нещо съвсем нормално, тъй като националното самосъзнание и европейската идентичност не се изключват взаимно.