Ще се намери ли “европейско” решение на Косовския проблем?

До 10-ти декември т.г. Косовската „тройка” трябва да представи доклад, който да съдържа конкретно предложение за излизане от кризата. Фактът, че в нея наред с Европейския съюз са представени Щатите и Русия, формално изключва намирането на чисто европейско решение. Под “европейско” Волфганг Ишингер разбира на скучния си дипломатичен език по-скоро мирно разрешаване на проблема, което би открило “европейска перспектива”. Но Балканският полуостров е всичко друго, освен скучен регион.

Макар и интегрална част от Европа, Балканите се отличават със своя особен колорит. Изглежда там границата между минало и настояще още не заличена и едва ли ще изчезне скоро. Затова историческа носталгия и реална политика се смесват в едно, което кристализира в Косовския проблем. Това красноречиво илюстрира един сръбски плакат, разпространяван по интернет. На него е “възкресен” цар Лазар, водил през 1389-та година християнските войски в битката на Косово поле срещу армията на султан Мурат I-ви. В текста под плаката към Лазар, който всъщност е бил княз, е отправена молбата: “Не позволявай създаването на Велика Албания.” В интерес на историческата истина трябва да споменем, че на Косовската битка албанците са участвали на страната на сърбите. Но историческата истина играе второстепенна роля. На преден план излизат историческите емоции и ликът на княз Лазар е стилизиран в икона, пред която се прекланят не само отявлените сръбски националисти. Косово и Метохия са сръбска светиня, в която се преплитат православие, историческо минало и политическо настояще.

Как изглежда проблема от страна на косовските албанци? Те просто нямат нужда от историческата карта, а могат да се позовават на реалните факти. Дори по сръбски данни, от близо 2 милионното население на Косово, едва 200 хиляди са етнически сърби. Затова албанците са против разделянето на територията по поречието на река Ибър на сръбска северна и албанска южна част и искат да получат Косово цяло. Действително дори разделянето не би решило проблема, защото и в южната част също живеят, макар и разпръснати, сърби.

Аргументите на албанската политика против разделянето на Косово се подкрепят от заплахата, че ако се стигне до нова граница, това би означавало прекрояването на границите и в Южна Сърбия и в съседна Македония, където също живеят етнически албанци. Това заяви в едно телевизионно обръщение самият президент на Косово Фатмир Сейдиу. А създаването на нови граници в никакъв случай не би било европейско решение, ако си припомним, че Европа стана синоним на премахването им. И ако сръбската страна остава в плен на архаични исторически емоции, албанската позиция често е далеч от реалната политика.

Какви са възможностите на Запада, ако изключим ясната позиция на Буш за независимост на Косово? Ако Европа признае незвисимостта, това би означавало да се повтори някогашната грешка с прибързаното признаване на Хърватска, което доведе до верижна реакция, заплатена с много жертви. Истинска европейска алтернатива би била реалната перспектива за цяла Сърбия да стане част от Европейския съюз. Тогава косовските албанци едва ли ще бързат да скачат от пътуващия към Брюксел влак.