Ще има ли европейска забрана срещу тютюнопушенето?

.

Сегашната практика поволява страните-членки на ЕС сами да регулират въпроса за допускането или забраната за тютюнопушене на обществени места на принципа на доброволността. Някои страни предприеха радикални мерки – като например Ирландия или Италия, които въведоха всеобща забрана за тютюнопушене. В други страни са допуснати редица изключения, а в трети все още оживено се дискутира по въпроса, дали е нужно да се забранява тютюнопушенето. Като цяло, еврокомисарят по въпросите на здравната политика Маркос Киприану е доволен от това развитие :

“Сегашната тенденция потвърждава моите позиции. Даже в страни като Германия, която винаги е била считана за рай за пушачите и тютюневата индустрия в момента тече дебат за това, дали да се въведат ограничения за тютюнопушенето и какви точно да са те.”

Ситуацията в Германия е особено трудна и поради федералното устройство на държавата. Отговорност и правомощия да издават разпоредби за заведенията за хранене притежават федералните провинции. Включително и поради това разпределение на правомощията, както и поради различните позиции на отделните федерални провинции, въвеждането на всеобща забрана за тютюнопушенето в Германия досега се оказа невъзможно. Привърженицитие на подобна забрана сега обаче получават мощна подкрепа от страна на Брюксел.

Според еврокомисаря Киприану, всички , макар и окуражителни тенденции в тази връзка, все пак не са достатъчни като цяло. Той би желал, по възможност в цяла Европа да се възприеме еднаква защита за непушачите на обществени места. Ако отделните национални държави не успеят да прокарат тази линия, Кирприану негласно заплашва с инициатива на Европейската Комисия, която да бъде наложена на страните-членки за изпълнение. Подобно нещо е възможно, защото Европейската Комисия отговаря за защитата на работните места и по този начин може ефективно да се намеси в разпоредбите, засягащи пушенето на работните места и в ресторантите. Комисарят по въпросите на здравната политика Маркос Киприану дава за пример самия себе си. На млади години той не получил поста на еврокомисар, включително и поради факта, че бил страстен пушач:

“ Пушех по три кутии цигари на ден. Мисля, че следкато съм успял да се откажа от пушенето, това е по силите и на всички останали пушачи. Нужни са обаче и правилни политически решения. Затова в рамките на нашата здравна кампания ние предлагаме помощ на онези хора, които искат да се откажат от тютюна. И тъй като познавам и двете страни, на мене във всички случаи може да ми се вярва,когато казвам, че всеки човек може и би трябвало да се откаже от пушенето.”