Ще има ли държавно обединение Сърбия и Черна Гора?

Споразумението за формиране на държавна общност Сърбия и Черна Гора бе постигнато с посредничеството на Европейския Съюз и най-вече на върховния му представител за външната политика и сигурността Хавиер Солана. Европейската общност прави опити да приюти поне два от бившите югославски народа под един държавен покрив. Освен това общността се опасява, че бъдещите промени на границите на Балканите биха могли да доведат до нови конфликти.

Според конституцията на общата държава избирателите на Сърбия – около осем милиона жители – и избирателите на Черна Гора – близо 600 000 – би трябвало през февруари да дадат вота си на изборите за парламент на държавното обединение. Черногорският премиер обаче се потивопоставя на това решение. Мило Джуканович настоява републиката му да получи независимост. Джуканович заяви, че той самият, а и представителите на управляващата в Черна Гора Демократическа партия на социалистите са гледали на съвместната държава само на задължителен етап по пътя им на пълна независимост от Сърбия. Джуканович обеща на своите сънародници, че ще организира референдум за бъдещето на адриатическата република. Той и привържениците му заявиха, че няма смисъл да се провеждат избори за Народното събрание на една държава, която така или иначе е обречена на разпадане.

Сръбският министър председател Воислав Кощуница, както и по-голямата част от сръбското население, искат на всяка цена да предотвратят разпадането на съвместния държавен апарат. Затова не е чудно, че Кощуница е в изключително добри отношения с Хавиер Солана, който иронично бива наричан духовен баща на т.нар. Солания – това е прозвището на държавното обединение Сърбия и Черна Гора. И двамата преследват една и съща цел, а именно да предотвратят разпадането на съвместната държава. Дори Европейският Съюз да успее да убеди Черногорските управници да останат в обединението със Сърбия, това няма да е за винаги. Конституцията предвижда, че три години след създаването на съвместна държава всяка една от страните може да напусне общността по силата на референдум. Това би означавало началото на 2006-та.

Европейският Съюз се опасява, че промените на границите на Балканите биха могли да доведат до нови конфликти. Още повече като се има предвид, че само след няколко месеца Съветът за сигурност на ООН ще вземе решение дали да започнат преговорите за статута на принадлежащия все още към Сърбия протекторат на ООН Косово. Противниците на теорията за опасност от дестабилизация в следсвие на формирането на нови суверенни държави в Европа заявяват, че косовските албанци и черногорците няма да престанат да се борят за суверенността си, независимо от това какво се случва някъде другаде на територията между Унгария и Гърция. В случая на Черна Гора Европейският Съюз показва готовност за компромиси. Представители на общността заявиха, че ако Белград и Подгорица стигнат до изгодно и за двете страни решение на проблема, то Европейският Съюз ще се съгласи с него.