Чуждите медии за България на 19 октомври

Победа за София на срещата на върха на Европейския съюз – така австрийският Виртшафтс Блат обобщава постигнатата в Лисабон договореност еврото да продължи да се нарича и изписва на български евро. София успя да убеди партньорите си от Общността, въпреки възраженията на Европейската централна банка. И агенция Асошиейтед прес отбелязва, че България е успяла да се наложи за начина на изписване на еврото. Цитирана е говорителката на българското посолство към Европейския съюз в Брюксел Бетина Жотева с думите: “Всички държавни и правителствени ръководители се съгласиха, че е редно да изписваме думата евро на кирилица така, както смятаме за правилно”.

Агенция Франс Прес информира за продължаващата учителска стачка в България. Посочва се, че вчера министър-председателят Сергей Станишев е предложил средното месечно възнаграждение в образованието да се увеличи постепенно до лятото на следващата година от 200 на 330 евро – предложение, което синдикатите са отхвърлили. В знак на протест срещу образователната политика на правителството опозицията поиска вот на недоверие, но тъй като лявоцентристкото правителство разполага със 167 депутати в 240-местния парламент, изгледите за успех са ограничени – прогнозира агенцията.

Населението в Източна Европа намалява, нещо повече – заради рязкото намаляване на броя на хората в Източна Европа някои държави никога няма да успеят да достигнат западните стандарти на живот – предупреждава проучване на брюкселския демоскопски институт Лисбон Кансъл, взело под лупа човешкия капитал на новоприсъединилите се към Европейския съюз страни и на държавите-кандидатки Хърватия и Турция. Сред всичките Турция е единствената с прираст на населението, в останалите се очаква спад до 15 процента в периода до 2050-та година, а за България – до 26 процента. Посочено е още, че Турция, България, Румъния и Словакия инвестират твърде малко в образованието – тенденция, която и в бъдеще надали ще се промени. А що се отнася до прогнозите – Чехия, Естония, Литва и Словения имат най-реалистични шансове да достигнат западните стандарти на живот в следващите две десетилетия, точно обратната перспектива се отрежда на България, Хърватия и Полша – по-скоро да си останат относително бедни.

Още сравнения – по данни на европейския Съвет за транспортна сигурност Германия е на 8 място в Европа по сигурност на движението – с 62-ма убити на пътя на милион жители. Най-сигурни са пътищата в Малта и Холандия, най-опасни – в Литва, Полша и България, където през 2006-та година загиналите са 135 на един милион.

Както съобщава кореспонденката ни Нахиде Дениз – турските медии се спират на еко-проблемите на България през призмата на изискванията на Европейския съюз. В публикация на вестник “Заман” се подчертава, че един от най-сериозните проблеми в този план е замърсяването на София и се отбелязва, че до момента Европейският съюз е отправил многобройни предупреждения към столичното ръководство да изчисти боклуците, което, обаче, не е сторено. Поради това се отправя заплахата от парични санкции, ако неизпълнението на европейските изисквания за екологическа чистота продължи.

Нойе Цюрхер Цайтунг помества обширна информация за откритата във Виена българска архитектурна изложба, проследяваща 300-годишното развитие на това изкуство в България. Що се отнася до днешния ден – той е един по-скоро несигурен терен, отбелязва изданието, чиято статия завършва с приветствието “Добре дошла на Запад, България!”.

Няколко германски вестника съобщават за намеренията на концерна ДМ /Дрогери Маркт/ да открие свои филиали и в България, пак от днешната преса се разбира и, че България е страна-партньор на тазгодишното издание на мюнхенския компютърен панаир Системс, който ще се състои от 23 до 26 октомври.