Човекът, който обичаше свободата
Гидо Вестервеле беше един от най-успешните либерални политици в следвоенната история на Германия. И един от най-нещастните същевременно. Той съумя да изведе своята Свободна демократическа партия (СвДП) до най-високия ѝ изборен резултат, но носи и вината за най-дълбокото й поражение на последните парламентарни избори. Застъпваше се за либерализъм в политиката и в личния живот – либерализъм, в който единственото най-важно нещо е свободата: свободата на гражданина и свободата на обществото. Вестервеле беше жив пример за такава свобода. Той открито заяви своята хомосексуалност – за един политик това е смела стъпка спрямо обществото.
Страхопочитан оратор
Същевременно Гидо Вестервеле поляризираше хората. Той, който в общуването си с тях умееше да се държи свободно и великодушно, да бъде откровен и съпричастен, минаваше за студенокръвен неолиберал. Тази оценка се дължеше на брилянтната му, ала и остра реторика. Едва ли някой можеше да говори по-добре, по-остроумно, по-изразително от него. Ораторският му дар внушаваше и страх, и уважение. Само че не и симпатия. В острите му речи пред Бундестага и на предизборни кампании неговите противници виждаха арогантност. Макар че често в тях се четеше просто превъзходство над противниците.
Звездният му миг бяха парламентарните избори през 2009 г. Той изведе своята либерална Свободна демократическа партия до невероятния изборен резултат от близо 15%. СвДП не беше постигала такъв резултат от 1949 година насам. Либералните демократи бяха на път да се превърнат в партия, която този път не просто осигурява парламентарното мнозинство. Вестервеле спечели тези избори с едно обещание – за данъчна реформа, която да даде на гражданите една справедлива, проста, честна и разбираема данъчна система. В последвалите коалиционни преговори обаче Вестервеле отстъпи от обещанието си – и дори се съгласи да бъде намален данъкът върху добавената стойност за хотелските нощувки - една непоправима политическа грешка. Съгласи се заради предложението да стане външен министър.
Мечтата на живота му
Това беше мечтата на Вестервеле – да стане външен министър на Германия. Да бъде наследник на Ханс-Дитрих Геншер, изкарал 18 години на поста и смятан и до ден днешен за най-видния политик на либералната партия. Само че като външен министър Вестервеле не беше успешен. Дори разумни решения, като това Германия да не участва във военни бомбардировки над Либия, се превърнаха в политически провал.
Две години по-късно и след поредица от сериозни изборни поражения, Вестервеле се отказа от партийното лидерство – но все пак остана външен министър. И отново не успя са постигне нищо забележително на този пост. Политическата му кариера приключи с унищожителното поражение на СвДП в парламентарните избори през 2013 г., когато свободните демократи за пръв път не успяха да прескочат 5-процентната бариера за влизане в парламента. Това беше дъното за Вестервеле. Той бе отговорен за безпрецедентния залез на своята партия, последван и от собствения му политически залез. Именно в този момент го застигна левкемията. Той се бореше срещу нея. Напразно.
Вестервеле беше политик с изключителни качества. Блестящ оратор. Човек, който защитаваше свободата и живееше свободно. Неконвенционално. Смело. Един човек, който търсеше светлината на прожекторите, която даже обичаше. И който страдаше жестоко от оскърбителната критика на медиите. Зад често резките му и самоуверени изявления се криеше една ранима личност. Той си остава един политик, дръзнал да направи неща, които други преди него не са се осмелявали в Германия. Да внесе динамика в политическия живот на страната и да покаже на либералите, че немислимото довчера днес вече е възможно.