Чисто минало

В България и Румъния - броени часове преди двете страни да станат пълноправни членки на ЕС – все още не е напълно решена съдбата на хората, чиито имена в различно качество се споменават в досиетата на някогашните модификации на политическа полиция; същите, благодарение на които се крепяха тоталитарните режими. И докато в Румъния започна проучване на дейността по време на комунистическото минало на общо 71 водещи политици, българският парламент все още не е разгледал на първо четене трите законопроекта за разсекретяване архивите на бившата ДС.

Най-вероятно това ще стане след два дни, но и отсега са ясни прогнозите за варианта, който народните представители ще предпочетат.

Всяка държава е в правото си да реши по какъв начин ще чете миналото. Европейската комисия няма да окаже институционален натиск по този въпрос, нито да се меси грубо, въпреки гласовете от Брюксел, че утрешните две нови членки не би трябвало да отлагат решаването на този въпрос.

Според запознати в България най-големи шансове има проектът на ДПС, изработен със сигурност с участието и на хора тясно свързани със службите, каквито в тази партия по обясними причини има в достатъчно количество. Каква част от истината ще бъде прикрита все още е трудно да се каже. Ще бъдат ли разделени хората с агентурно минало на «добри» и «лоши» ченгета зависи както от политическата воля на законотворците, така и от натиска на обществото, чиито изразители са неправителствените организации и медиите.

Именно в техните лаборатории, които изминаха най-бързо пътя от тоталитаризъм към демокрация, започна - както в Румъния, така и в България, кампанията «Чисти гласове». Преди да приключи тази акция би трябвало да обърнем внимание на две важни подробности, които могат да повлияят на крайния резултат – първата – желанието на медийната колегия в България да изчисти своите редици от сътрудници на политическата полиция дойде отвън и се случи под натиск на обстоятелствата, а не бе резултат на осъзната потребност на журналистическата гилдия. Второ – дори когато стана ясно миналото на няколко известни български журналисти, до катарзис не се стигна. Бяхме свидетели на половинчати и неубедителни обяснения, които извиняваха и оправдаваха, а не осъждаха системата.

Румънският президент Траян Бъсеску заяви миналата седмица, че страната трябва да разкрие досиетата на Секуратите преди да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. Георги Първанов все още не е излязъл с такъв призив.