Чиновник по време на криза

За обикновените представители на наемния труд последните две десетилетия не всичко вървеше по мед и масло. Дори и в най-добрите периоди, когато акциите на борсите непрекъснато се покачваха, мнозинството не получи никакви по-значителни повишения на доходите, а трудовият процес ставаше все по-натоварващ, обяснява Ричард Сенет, който преподава социология и история в Лондън Скул ъф Икъномикс. Системата за краткосрочно повишаване на печалбата вместо стремежа за създаване на дълготрайни стойности обаче е предизвикала социален дефицит във фирмите:

Работниците се превърнаха в хамелеони

"А една от най-съществените характеристики на тези промени в организацията на труда на "новата икономика" през последните 15 години е, че връзките, отношенията между хората станаха по-слаби. Те изгубиха своята идентичност, съсредоточават се само върху краткосрочни задачи, превърнаха се в хамелеони. Сториха всичко, за да повишат пазарната си стойност. Не се ориентираха към дългосрочните печалби, а към краткосрочните стойности на акциите".

Преди всичко в лъскавия свят на висшите финансови кръгове, в медиите, в креативната индустрия и във фирмите за висши технологии, лоялността към компанията и работещите в нея вече няма никаква стойност. А това се отразява дълбоко върху всекидневието на хората в тези компании:

"Когато човек живее в организация, която действа като въртяща се врата - хората влизат и излизат, и вече не се чувстват свързани с това място. Връзките с други хора в подобна ситуация не са дълбоки, не се остава по-дълго време с тях. Това са хора, които си нямат взаимно доверие, а резултатът е изчезващата солидарност. На това се дължат и трудностите дребните и средни служители от компаниите на "новата икономика" да бъдат синдикално организирани. Те просто не разбират за какво става дума".

Перверзия на обществото на високите достижения

Според Сенет друг сериозен проблем е формата и начинът, по който се избират и ръководят кадрите. Сред 20 кандидати за една длъжност се избира един единствен - най-талантливият, най-нестандартният, на останалите 19 дори не се обръща внимание. Това води до уронване на човешкото достойнство и до унижение за останалите 19, за които не се вярва, че могат да работят добре.

"Това е една мизерно конструирана система, провеждана през последните 30 години. Архитектурата, инфраструктурата, институционалната инфраструктура е слабо ефективна. Като всички англосаксонци и аз се надявам, че е възможно промени да настъпят първо в Германия, да се удаде в бъдеще хора да бъдат привличани под отговорност за тяхната некомпетентност. Така че да постигнем основополагащи социални промени в самата система".

Ричард Сенет даде и съвет на синдикатите: да започнат да се реформират, колкото е възможно по-бързо, в бъдеще да се ориентират не толкова по браншове и професии, а по местожителство. Може би така ще успеят отново да възвърнат част от изгубеното чувство на солидарност при наличието на общи интереси.

Автор: Улрих Маст-Киршнинг/Васил Шопов

Редактор: Емануил Видински