Чехия: ДС-скандал

От блатото на архивите на някогашните комунистически тайни служби в т.нар.”соцлагер” като вонящи мехури продължават да изплуват и да се пукат разкрития, които свидетелствуват колко дълбоко и всеобхватно тоталитарната власт е държала под контрол цялото общество и най-вече интелектуалците. Защото се оказа, че известният през 60-те години на миналия век със своите либерални, често дисидентски, представления пражки театър „Семафор”, е бил буквално шпикован с доносници от редиците на собствения си творчески състав. „Оазисът на свободата”, както често е наричан тогава театъра, със своите постановки и съзвездие талантливи актьори е въодушевявал публиката по характерен за този мрачен тоталитарен период начин и често е бил смятан за един от катализаторите на революционната „Пражка пролет” през 1968 година.

Журналистическите разкрития на чешкия вестник, обаче, говорят друго.

След 1968-година, в периода на т.нар. от комунистите „нормализация”, тайните служби са се възползували от взаимната професионална ревност на няколкото театрални трупи в „Семафор” и бързо са превърнали по-амбициозните им членове в доносници.

Най-скандалното разкритие днес стана досието на сътрудника с агентурнен псевдоним „Комик”, зад който се крие много популярният и днес чешки театрален и киноактьор Йозеф Дворжак. Българските зрители го познават от запомнящите се негови роли в прожектираните по БНТ навремето чешки сериали „Болница на края на града”, „Жената край щанда”, както и от чехословашките филми по българските киноекрани. Същият този Дворжак през 70-те и 80-те години доброволно е информирал тайните служби за настроенията сред колегите си, за действията на ръководството на „Семафор”, за личния живот на свои приятели на сцената и в живота. Ето какво донася той за голямата чешка кинорежисьорка Вера Хитилова: „Съпружеския й живот с Ярослав Кучера е само формален и се крепи единствено на парите, които той дава за децата й, както и на някои общи имотни интереси. Между двамата постоянно избухват скандали, защото Кучера има сексуални връзки с млади момичета”.

Доносник в театъра бил не само популярния Дворжак. Информатор на службите се оказва и самия директор на театъра, драматургът Иржи Сухи. За да запази мястото си начело на трупата, Сухи периодично е водил разговори с агенти в пражкия хотел „Интернационал”, а в архивите фигурира и неговото досие на сътрудник. Макар днес Сухи яростно да отрича в медиите, че не е навредил никому, той признава, че е бил принуден да дава сведения отвреме навреме.

Осветените тайни документи сочат също, че информатори на чехословашката Държавна сигурност са били режисьорът на култовото представление „Букет” на театъра - Иржи Цислер, специално командирования в пражкия театър от провинцията режисьор- Павел Фиала, други посредствени актьори и хора от обслужващия „Семафор” персонал.

Всъщност скандала около доносническото минало на популярни представители на чешката интелигенция и култура отново показва, че архивите не са мъртви, те рано или късно проговарят и истината излиза наяве. По този повод попитах в една пражка кръчма писателят Иван Хейл какво е отношението му към досиетата и към цялата тази тиня, която се стича от тях?

АУДИО: „На агентите на Държавна сигурност трябва да се сложи една голяма дебела черна черта. Омръзнало ми е от тях. Всичко трябва да се изясни докрай и прикриването на факти няма да реши нищо. Нещата следва да бъдат поставени директно пред обществото и виновните да понесат своята отговорност”

Така разсъждават чехите днес, 15 години след като официално отвориха архивите на своите комунистически тайни служби. Попитах се какво ни предстои на нас, в България, ако имената на агентите от парламента, от сферите на културата, от някогашните творчески съюзи – писателски, композиторски, на артистите, от журналистическата колегия, все пак бъдат огласени някога.

Запитах се и се почувствах омерзен. Защото в днешна България принадлежността към тайните комунистически служби отдавна не е позор, а повод за патриотична гордост.

Гордост, от която на човек му става зле.