Черноработници с туристическа виза

Шест часа сутринта на “Ханауер ландщрасе” във Франкфурт на Майн. Уличното движение все още не натоварено, няма задръствания. Близо до гарата са се събрали двадесетина мъже, носят протрити джинси, фанелки, анураци и маратонки. Вглеждат се напрегнато в профучаващите покрай тях коли. Отвреме-навреме някой шофьор спира, подава глава от прозореца и обменя няколко думи с чакащите, един или няколко души слизат от колата, шофьорът дава газ и изчезва също тъй бързо, както се е появил. Много граждани на Франкфурт все още продължават да наричат тази отсечка от “Ханауер ландщрасе” “полската зона”, макар че поляците сред търсещите тук работа “на черно” отдавна вече са само малцина. Мъже на най-различна възраст стоят тук, готови да приемат каквато и да е работа. От тях човек може да набере екип, който да окопае градината му, да ремонтира покрива или килера, да стегне колата за технически преглед, да ремонтира жилището или да работи на строежа.

Около началото на 90-те години тук се събират главно поляци с туристическа виза, които продават работната си сила “на черно” за няколко марки на час. Междувременно повечето “кандидати” са от бившия Съветски съюз, от Украйна, Белорус, Русия, Азърбайджан, Румъния, България, бивша Югославия. През лятото много от тези хора нощуват под мостовете на реката Майн, а през зимата се подслоняват в изоставени сгради. Рано сутрин застават край гарата, също като проститутки на улицата, в очакване на предприемачи и частни лица, които ги наемат за половин или пък за цял ден. Намират се и германци – такива, които са регистрирани всъщност като безработни, но нямат нищо против да припечелят нещичко “на черно”. Повечето “работодатели” предлагат по четири до пет евро на час, разказва Борис от Азърбайджан. Шансовете да бъдат наети, не са лоши. Работници се търсят – за хамалска работа, за копаене, чистине, боядисване, слагане на тапети; тъй че още към девет часа “зоната” се опразва.

Фирми, търсещи помощници, печелят от това, че плащат на тези хора значително по-ниски надници, отколкото на германските работници, а освен това си спестяват данъците и вноските за социално осигуряване. Според сведения на полицията броят на професионалните “каналджии”, които срещу съответна такса осигуряват работа по строежи и пътища на цели колони черноработници, е намялял в сравнение с предишни години. Днес главно частни лица наемат работници “на черно”. Тенденцията е нарастваща, констатира агенцията по труда. Все повече хора очевидно не могат да си позволят да плащат легалните услуги. Това, което се развива на “Ханауер ландщрасе”, е модерна форма на търговия с роби, казват критиците. Действително наетите тук черноработници не само работят нелегално, те нямат и никакви застраховки. Дали в крайна сметка получават обещаната надница, също не е сигурно. Ако бъдат излъгани, не могат да се оплачат в полицията; това са нещастни хора, които се бъхтят за нищожни пари и нерядко биват измамени. Въпреки това полицията толерира уличната борса. “Можем да се опитваме само да държим под око положението”, казва говорител на полицията. През 90-те години, когато до 200 чужденци на ден са висяли тук, търсейки работа “на черно”, полицията е задържала годишно няколко стотици лица за нарушаване на закона за чужденците. Но всички опити да се сложи край на нелегалната борса, се провалят.

Да стоиш рано сутрин на улицата, да се качиш в нечия кола и да отпътуваш нанякъде не е наказуемо. За да се докаже нелегална трудова заетост, полицейските служители би трябвало да проследят всеки един до мястото, където той извършва нелегален труд. Още по-трудно е, ако въпросното място е, да речем, частен дом. Как могат служителите да докажат, че този именно източноевропеец, който влиза заедно с някакъв мъж или някаква жена в нечие частно жилище, работи тук нелегално, а не е да кажем познат на домакините, поканен, да речем, на обяд. Повечето от черноработниците имат официална туристическа виза и след изтичането й се връщат в родината си. Ако пък са от новите страни-членки на ЕС – Чехия, Естония, Литва, Латвия, просто нямат нужда от виза.

Очевидно е, че в Германия има достатъчно работа, само че няма и достатъчно пари за заплащането й. “Искам да ремонтирам банята, казва една жена, спряла колата си недалеч от “Ханауер ландщрасе”, не ми остава друг избор, или ще ремонтирам банята, като наема черноработници, или трябва да се откажа от ремонта.”