Чалгата като пропаганда

Eнергийна напитка и светеща значка са част от рекламната кампания на НДСВ за изборите за евродепутати. БСП ще стартира предизборната си кампания за евровота във Варна с песента на фолк фурията Ивана “Дъжд от рози” В кампанията ще пеят още Азис, Анелия, Камелия, Софи Маринова и Устата, Мариана Попова и Веселин Маринов, Николина Чакърдъкова.

Леле какъв предизборен еврокупон се задава по нашата новопредставлена в Евросъюза земя и не знам защо ми иде отвътре да се отнеса файлетонно към него, но наистина си представям как позалиняващите недесевейски редици удрят по едно енергийно питие, закичват се със светещите си значки и така ги обзема стихията на активността, че се чудят как и къде да я разтоварят. Първо пускат по една бюлетина в урните, но колко нещо ще са изразходили от гражданските си акумулатори, една хилядна ще им струва това усилие – а после…После отблизо и далеч ги връхлита фолка, въздухът зазвънтява от олюляването на силиконовите рози и събужда древните плебейски кодове в синята им кръв. После електоралните единици на двете формации се сдвояват и се захваща яко фолккуфеене, чиито здрави и земни балкански флуиди стигат да облъчат хилядното бледо чиновничество на Брюксел, да го зарязят с народен патос.

Дотук със смешките, нататък – да потънем в сериозното. Не сме чак толкоз късопаметни, че да не помним как комунистическата партия, възприела тайно – май нелегално е определение, което по приляга в случая – Ляпчевия политически девиз “со кротце, со благце и са малко лобут” придърпваше на своя страна интелигенцията, хората на изкуството, ухажваше ги къде с апартаменти и автомобили, къде с места в президиуми и цеката, къде с други неведоми привилегии. Но Живков бе в пъти по-хитър от днешните си анемични и безлики идейни дечурлига, избираше само най-добрите, най представителните и можещите в обкръжението и дружинката си. А сегашните управници направо се сринаха в чалгата. То вярно, българският ни животец във всичките си измерения уподобява децибелите и простотията на тоя тъкмо раздрусал ни внезапно жанр, не ми е удобно да го нарека и музикален дори – но защо управляващите политически сили го легитимират и институционализират в предизборните си кампании за европарламент? Хеле пък БСП и ДПС. Защо не виждат истинските си политически каузи в опита да се доближат до гражданите с разговори, дискусии, възрожденска почти разяснителна работа, да ги убедят с конкретни управленски решения, а не с хипотетични пленумни визии и чалга. Не съм съгласна с чалгаджийската си държава, нали приемането на България в Европейския съюз трябваше да е ознаменувано поне с рационално мислене в началото, което да предизвика и рационални действия по-сетне. Нали общокултурното ниво трябваше да се покачи, да се придвижи със стъпало поне нагоре, за да се покачи и нивото на благосъстоянието… Мерси, ще кажа аз на Иваниния дъжд от рози, не искам да ме заливат с него, не искам да гласувам за чалгата. И няма.