ЦРУ - Садам

Грешките и провалите на ЦРУ са легендарни, но в интерес на истината - не по-тежки от онези на другите тайни служби. Така например американският шпионаж не можа да предвиди, че Северна Корея ще нападне Юга и китайците ще се намесят, че руснаците ще инсталират ракети на Куба, а години по-късно ще нахлуят в Афганистан; не можаха да надушат и падането на Берлинската стена. Защо?

Защото страдат от "елефантизъм на разума", по думите на един от бащите на неоконсерватизма Ървинг Кристол: хора, чувства, религиозни страсти, омраза не играят никаква роля в полето на ЦРУ. Американският шпионаж залага на техника, икономически тенденции, демография. Ако народите на света се държаха разумно или като опитни зайчета, ЦРУ със сигурност щеше да бъде недостижимо. На Управлението никога не са му липсвали пари, разузнавателни самолети, спътници; но затова пък - хора, които знаят фарси, урду или арабски, които могат да различат възгледите на сунитите, шиитите и кюрдите в Ирак. А това е не само въпрос на пари; във фазите на стопански бум заплатите на хората на ЦРУ не са конкурентоспособни, престижът - предвид изискването за пълна тайна - равен на нула. Диагнозата на председателя на сенатската комисия по разузнаването Боб Грахам гласи: "Ние все още мъкнем нашите вериги на недосегаемост, културна другост, институционна гордост и его както преди 11 септември 2001."

Неуспехите на ЦРУ не могат да се обяснят с нежелание от страна на Конгреса да развърже кесията - макар познавачите отчаяно да твърдят, че ЦРУ получавало само една десета от общо 30-милиардния бюджет за 20-те (други изброяват от 45 до 100) клона на разузнаването. Четири хиляди души, на които много добре приляга популярното определение "шпиони", работят в оперативния отдел на ЦРУ, а в секретната Национална агенция за сигурност били назначени 30 хиляди подслушватели. Продължава - и след 11 септември - старата игра на котка и мишка между ЦРУ и ФБР, отговарящо за вътрешната сигурност. Казват, че у американците имало дълбоко вкоренена непоносимост към шпионажа, което осуетявало появата на местни джеймсбондовци. Факт е, че дори в годините на Студената война най-добрите информатори на ЦРУ бяха бегълци или двойни агенти. Изобщо, не може да се отрече, че човешкият фактор никога не е бил сред козовете на американците - за разлика от превъзходната бойна техника. Един служител на ЦРУ говори в захлас как през последните два дни на войната в Ирак се удало само за 27 минути да бъдат променени оперативните координати на един намиращ се в полет бомбардировач Б-1, така че бомбите да паднат там, където се предполагало местонахождението на Садам Хюсеин. Едно наистина впечатляващо техническо постижение! Само че каква е ползата за ЦРУ при сегашната партизанска война в Ирак?