1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Централното правителство на Судан сключи мирно споразумение с бунтовниците.

8 януари 2004
https://p.dw.com/p/Ask6

Судан е не само страната с най-голяма територия в Африка - там се води и най-продължителната гражданска война на континента, която вече отне живота на милиони. От средата на 50-те години (с едно-две незначителни прекъсвания) тази война определя политиката и целия живот в многонационалната и мултирелигиозна държава. От сряда обаче всичко изглежда различно, след като в Нигерия беше сключено мирно споразумение между правителството и бунтовниците в Южен Судан. Сърцевината на това споразумение е петролът, открит преди няколко години в страната, приходите от които занапред ще се разпределят по равно между Севера и Юга. Хайнрих Бергщресер коментира споразумението. След срещата си в Найваша, Кения, суданските политици бяха широко усмихнати. За последен път такава единодушна радост те демонстрираха при подписването на мирното споразумение през 1972 година. Бурна беше радостта в Судан и през 1986 година, когато едно цивилно правителство мирно взе властта, само дето този кабинет оцеля едва няколко години. Всичко това е почти забравено, затрупано от ужасяващите години на гражданска война, която отне живота на милиони суданци. В хода на войната периодически идваха съобщения за уж унищожително настъпление на ислямското правителство в Хартум срещу християните и срещу различните другодверци в Южен Судан. После пък пристигаха други новини, според които южносуданските бунтовници постигали успех след успех в борбата си за освобождаване на страната от игото на ислямистите и на Шериата, чийто поддръжник известно време беше и самият Осама Бин Ладен. Най-оптимистичните кореспонденти дори съобщаваха, че е на път да възникне управление, в чиито рамки религията стриктно ще бъде отделена от държавата.

Какви са фактите? Мнозинството в Северен Судан, което е от арабски произход, смята себе си за естествен народ-господар, който навремето е набирал роби в Южен Судан и до ден-днешен гледа на тамошното население като на хора от втора ръка. Това обаче не е достатъчно, за да държиш политическата и военна власт в такава голяма държава. Тоест, властниците в Хартум най-после трябва да приемат реалността, възникнала в годините на мръсната война, и да признаят, че никоя от двете воюващи страни не може да удържи победа.

Тъкмо тук се появява и най-добрата смазка на модерния свят, петролът, който гарантира отлични печалби поне за лидерите на двете враждуващи страни и за техните семейни кланове. Така внезапно идеологическите противоречия са заличени и пред горните слоеве на мюсюлманите в Хартум и на немюсюлманите в Джуба се откриват розови перспективи. На фона на очакваното безгрижно бъдеще и едните и другите са готови на всякакви отстъпки - та нали по този начин ще се погрижат най-вече за собствените си интереси.

Колкото и блага да е на пръв поглед вестта за евентуалния мир в Судан, действителността в самата страна е съвсем друга. В сянката на гражданската война там се появиха многобройни местни главатари, които в момента също си точат зъбите за черното злато и се надяват, че след десетилетията на лишения сега ще получат по някое парченце от тортата. Новият конфликт на западната граница с Чад е пръв сигнал за това, което може би предстои през идните години.

Вярно, назряващите нови конфликти на първо време положително ще бъдат потушени с помощта на петродоларите. Но в свръхбедна страна като Судан един такъв скъпоценен и златоносен ресурс, какъвто е нефтът, задължително ще предизвиква нови и нови конфликти. В крайна сметка тези конфликти навярно ще се сведат до познатата ни борба за разпределение на парите между алчните елити и бедното население. На пръв поглед не звучи кой знае колко оптимистично. И въпреки това изглежда по-добро от досегашната гражданска война.