Цената на провала на споразумението за либерализиране на световната търговия

Световната търговия продължава да увеличава обема си и според СТО през миналата година за пръв път е надхвърлила космическата сума от 10 билиона долара. Въпреки това засега се провалят опитите да бъдат подновени преговорите за по-нататъшно либерализиране на световната търговия в рамките на така наречения процес от Доха. Цената на този неуспех е висока, защото няма да бъдат реализирани очакваните печалби и повишаването на благосъстоянието в резултат от световната отмяна на митата върху промишлени стоки, отварянето на пазарите за услуги и спирането на вредните за търговията субсидии. В началото на процеса от Доха СБ изчисли, че печалбите може да досигнат 300 милиарда долара. Те пък щяха да доведат до откриване на нови работни места. Всичко това засега се отлага. Естествено, ГС на СТО Паскал Лами няма да вдигне бялото знаме. Той би могъл например да отложи решенията за малко по-добри времена, без да прекратява поцеса от Доха.

Факт е, че отмяната на митата и ликвидирането на скритите пречки за търговията води до повишаване на благосъстоянието, но не всички участници имат еднаква полза от този процес. Нещо повече: в най-лошия вариант богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Тъкмо поради това на Третия свят още през 2001 година в Доха беше обещано, че ще има специален кръг преговори за развитието на по-изостаналите страни. В хода на самите преговори обаче редом с първоначалното разделение на промишлени и развиващи се страни се появиха и допълнителни между страните вътре във всяка от тези две групи. Например в областта на селскотопанската политика Германия е готова на много повече отстъпки, отколкото Франция, защото като световен шампион по износ страната има полза от отварянето на пазарите за услуги и отмяната на митата.

Развиващите се страни също не са единни. Най-бедните измежду тях ще изгубят от пълното отваряне на европейските аграрни пазари, защото вече имат пълен достъп до тези пазари и дори печелят добре от гарантирано високите цени на тях. Ако например в резултат от процеса от Доха Европа отвори захарния си пазар, от това ще спечели най-вече Бразилия, а европейските производители на захарно цвекло и производителите на захар от бедните страни в Третия свят ще изгубят. В този смисъл провалът на досегашните преговори не е само по вина на европейците. Много развиващи се страни и страни в преход също нямат интерес от цялостно отваряне на пазарите. В резултат от провала големите играчи на международния пазар ще изгубят интерес към многостранното търговско сътрудничество и ще пренасочат усилията си към двустранни споразумения за свободна търговия. В момента има над 200 такива споразумения, които обаче са от полза само за подписалите страни и непрекъснато пораждат огромна бюрокрация. Да не говорим, че в двустранните споразумения по-силният партньор винаги има по-големи ползи, докато едно многостранно споразумение като това в рамките на СТО защитава и правата на най-слабите.