Художникът Маркус Люперц на 65
25 април 2006Едва ли би могъл да съществува по-голям контраст от онзи между креативния хаос в огромното ателие на Люперц в Дюселдорф и елегантния му външен вид. Сега той е седнал на един диван и размишлява защо е станал художник:
“Мисля, че човек просто се ражда художник, че това е мисията му. Никога не съм имал никакви съмнения, никога не съм искал да стана нещо друго освен художник.”
Още на 21 години Люперц се установява като самостоятелен художник в Берлин, започвайки със своята така наречена дитирамбна живопис:
“Дитирамбата е поетична стъпка от гръцката античност. Като собствена дума тя означава приблизително “опиянен”. Това беше и моето отношение към живописта.”
От двайсет години насам Люперц, който е роден в Бохемия, днешна Чехия, преподава в художествената академия в Дюселдорф, а от 18 години насам е и нейн ректор. Той обича заемането на позиция – в изкуството и като човек, както например през 1977, когато се оттегли от авангардитската изложба “документа 6”:
“Ръководството бе поканило дрезденския художник Пенк, един репресиран артист, и художниците от ГДР протестираха против идването му. После ръководството на “документа” отмени поканата си към Пенк и гедерейските художници дойдоха. Протестирах против тази история.”
Маркус Люперц е смятан за един от водещите германски художници. Критика по негов адрес се дочува най-много под сурдинка. Човек напразно търси и известни негови ученици. Той не избягва конфронтациите:
“Когато говоря публично или официално излагам нещо, това засяга неизбежно моята идеология. Тогава човек заема позиция, хвърля се в нападение, изобщо спорът има върховна чувствена стойност.”
Голяма част от агресивността на Люперц намира отражение в изкуството му. На мнозина не допада липсата на външна хармония в работите му. Но за него всичко това няма значение:
“Аз си оставам художник. Каквото и друго да правя, аз го правя от моята художническа перспектива.”
Маркус Люперц няма да чества 65-я си рожден ден. Това му прилича твърде много на пенсия и край на кариерата, което изобщо не му подхожда:
“Продължавам да рисувам, защото искам да стана най-големия художник на моето време.”