Хосни Мубарак поставя началото на ”ерата на реформите” в Египет

В годишната си реч ”За състоянието на нацията”, която произнесе пред двете камари на американския Конгрес, президентът на Съединените Щати Джордж Буш представи плана си за установяване на мир и стабилност в района на Близкия Изток. ”Голямата и горда египетска нация проправя пътя към установяването на мир в Близкия Изток, а сега тя би могла да проправи и пътя към установяване на демокрацията”, заяви в речта си американският държавен глава. Само три дни преди това изявление, на 29-ти януари, египетските власти вкараха в затвора лидера на новата опозиционна партия Ал Гад. Айман Нур бе обвинен в подправяне на подписи. Задържането на египетския опозиционер бе и прочината, заради която държавният секретар на САЩ Кондълийза Райс отмени посещението си в Египет. Всичко това, заедно с опасението, че САЩ биха могли да намалят или дори да спрат обещаните помощи на обща стойност два милиарда долара, явно е накарало египетския държавен глава Хосни Мубарак да промени политическата си линия. В своя реч той обяви края на продължилото 5 десетилетия еднопартийно ръководство на страната. Мубарак разпореди на парламента да предприеме конституционна реформа, за да може занапред в президинтските избори на страната да участва повече от един кандидат и за да се позволи провеждането на преки избори на бъдещия държавен глава. Според съществуващата в момента система парламентът на Египет одобрява една кандидатура за президент, след което избирателите участват в референдум, в който те гласуват с ”да” или ”не” за кандидата. Тъй като обаче Националдемократическата партия на Мубарак заема 85 процента от местата в парламента, а най-силната опозиционна партия цели 6 от наличните общо 454 места, кандидатурите за президентския пост през последните 24 години бяха всичко друго, но не и изненадващи. 76-годишният Мубарак е от 81-ва година насам начело на египетската държава.

Арабският владетел не е благоволил до този момент да назначи вицепрезидент, камо ли да оповести свой наследник. В случай на заболяване или по време на дълго отсъствие от страната в рамките на официални или неофициални посещения в чужбина, той предаваше властта формално в ръцете на министър-председателя Атеф Обейд – личност, която – поне от политическа гледна точка – не всяваше особен респект, която беше без влияние и неспособна да прокарва и налага възгледите си. Обейд и неговото правителство подадоха миналото лято оставка. Всяко едно отсъствие на Мубарак от националната политическа сцена е повод за бурни дискусии относно въпроса за негов наследник. Не само в арабските монархии, но и в така наречените републики предаването на властта по наследство е нещо съвсем обичайно. Все още не е напълно ясно дали Мубарак ще се кандидатира за пети шестгодишен мандат. Той опроверга слуховете, че възнамерява да предаде властта в ръцете на 41-годишния си син Гамал. Проамериканско настроеният банкер не е като баща си - бившия офицер на военовъздушните сили с отлични контакти в средите на тайните служби. По-скоро шефът на египетските тайни служби Омар Сюлейман е по вкуса на египетския държавен глава. Сюлейман е подобно на Мубарак офицер в армията и верен патриот. Той е обаче вече на 69 години и страда от сърдечно заболяване. Сюлейман би могъл да продължи традицията на управление в Египет. От революцията през 52-ра година, която свали режима на крал Фарук, страната управляват бивши генерали – Насър, Задат, Мубарак. Египтяните искат да сложат край на тази традиция. Те се надяват, че Гамал Мубарак като президент би осъществил дългоочакваните реформи в областта на икономиката, обществения живот, външната и вътрешната политика. С разпореждането си за промени в конституцията Хосни Мубарак проправи поне пътя за едно развитие, което съотвества на настоящия етап от историята на страната и което ще помогне на Египет да се подготви да бъдещите предизвикателства.