Химическа кастрация за педофилите?

Джамалудин е бил само на седем години. Той е бил първокласник в държавното начално училище в Депок, южно от Джакарта. След училище детето често се срещало с Джануар, когото то смятало за свой приятел. 35-годишният Джануар и Джамалудин редовно посещавали залата за компютърни игри, където оставали да играят часове наред. Един ден обаче седемгодишният ученик не се прибрал вкъщи. Загрижените родители се обадили в полицията. Полицаите открили малкото момче, мъртво в банята на Джануар - пребито, изнасилено и удушено.

Престъпления, които разтърсиха цялата страна

Джамалудин е най-новата жертва на серия брутални сексуални посегателства срещу деца, която разтърси Индонезия. През последните четири години тамошната Комисия за закрила на детето е регистрирала 16 000 престъпления над деца, като при повече от половината от тях става дума за сексуални посегателства. Само през миналата година 3000 деца са станали жертва на сексуално насилие, като по-голямата част от извършителите са били членове на семейството, познати или учители.

Напоследък на очи се набива все по-голямата дързост на насилниците. През април 2015 в Джакарта бяха осъдени двама учители, които са извършили сексуални посегателства срещу много от учениците си. През август същата година на остров Бали беше открит трупът на осемгодишно момиче, изнасилвано от осиновителите си. Два месеца по-късно в Джакарта беше открито тялото на деветгодишно момиче, което е било многократно изнасилвано, преди да бъде убито. Председателят на Комисията за закрила на детето Арист Мердека Сираит отдавна повтаря, че Индонезия се намира в "извънредно положение на сексуално насилие" и остро критикува властите, че не подхождат твърдо срещу педофилията. Най-високата присъда за сексуално насилие срещу дете е 15 години затвор. В миналото обаче много от извършителите са се отървавали и с по-леки присъди.

Арист Мердека Сираит настоява сексуалните посегателства срещу деца да бъдат категоризирани като тежки престъпления и извършителите да се наказват толкова тежко, колкото и тези, които са били осъдени за корупция, тероризъм и търговия с наркотици. Междувременно и много от юзърите в социалните мрежи започнаха да изразяват огромното си възмущение от бездействието на правителството и настояват за по-твъди мерки срещу насилниците на деца.

Явно това дава резултат: президентът на страната Джоко Видодо вече обяви затягане на законите и увеличаване на присъдите. Очаква се скоро той да подпише и декрет за химическа кастрация на осъдените педофили. За разлика от оперативната намеса, при химическата се инжектират женски хормони, които подтискат образуването на тестостерон и намаляват либидото на мъжа за дълго време. Арист Мердека Сираит, който пледира дори за смъртно наказание в тежките случаи, смята, че химическата кастрация е "смислено действие, което ще окаже влияние". Главният прокурор на Индонезия Мухамат Прасетьо заяви, че президентът Видодо възнамерява да въведе тази мярка с декрет. По този начин законът ще влезе автоматично в сила, без да има нужда от гласуване в парламента.

Активистите отправят остри критики

В Индонезия обаче има и много експерти и правозащитници, които отхвърлят планираната мярка. Организацията "Амнести интернешънъл" се позовава на факта, че принудителното даване на медикаменти също предствалява нарушение на човешките права. "Всяко престъпление трябва да бъде наказано. Но това трябва да става в унисон с Хартата за човешките права на ООН, при използването на легални и подходящи средства", казват от организацията. Това мнение се споделя и от Сити Ноор Лайла от индонезийската Комисия за човешките права. Още повече, че Индонезия е подписала Международната конвенция срещу изтезанията и нарушенията на човешките права още през 1998 година.

Експертът от Института за реформа на наказателното право Супрайди Едионо твърди, че химическата кастрация по никакъв начин не помага в борбата срещу причините за сексуалните посегателства срещу деца. Той настоява за интензивни психологически грижи за осъдените педофили, както и за обхватни мерки за превенция. Много малко държави в света провеждат химическа кастрация. Сред тях са Северна Корея, Молдова, Русия, Естония, както и някои американски щати. Наскоро Малайзия и Индия също подеха подобни законодателни инициативи.