Хаотичните медии в Ирак

Ал Рикаби:

”Смятам, че медиите допринасят своя дял за сегашния хаос в Ирак. Публикуват се теории за съзаклятия, сензационни заглавия. Несъмнено медиите могат да допринесат както за стабилизирането на Ирак, така и за стимулирането на хаоса”.

В момента се случва по-скоро второто, смята Ахмад Ал Рикаби, собственик и директор на младото иракско радио ”Джила”. Според него медиите предлагат предимно слухове и политически клюки. Когато вестници, телевизии и радиостанции никнат като гъби, това още далеч не е признак за истински отворено общество. Според ал Рикаби важно е качеството на медиите, а не количеството им.

Ал Рикаби:

”Има обаче и проблеми, свързани с ниското качество на медийните продукти; Причината е, разбира се, в наследството от ерата на Садам, когато не се изискваше нито професионализъм, нито обективност. Тогавашните медии не бяха нищо повече от ПиАр-агенции на режима.”

Резултатът от това странно смесване на новите свободи и липсата на професионализъм често придобива, според Ал Рикаби абсурдни форми и размери. При това гъмжилото от медии, които не са нищо повече от партийни рупори още повече утежнява нещата. С други думи: понастоящем в Ирак има твърде малко независими СМИ.

Отначало, непосредствено след свалянето на Садам Хюсеин, спомня си Ал Рикаби, част от медийното ежедневие е и войнстващото насъскване. След като обаче отделните органи на властта започват офанзивни действия срещу подобна кръвожадна пропаганда, в последно време тези гласове са позаглъхнали. Все още обаче иракската журналистика не е достатъчно регламентирана със закони:

Ал Рикаби:

”Има наистина вече синдикати и кодекси на честта. Медийният пейзаж обаче се нуждае от подобаващо законово регулиране. А такова досега няма.”

Но Ал Рикаби е оптимист. Според него повечето несериозни медии ще изчезнат от пазара. Защото, колкото и лесно да е в наши дни, да се стигне до поста ”главен редактор” в Ирак, толкова е и трудно да се оцелее финансово в дългосрочна перспектива. Към това се прибавя, че новата свобода на медиите в страната означава и свободен достъп на иракчаните до чуждестранните медии – чрез интернет или сателит. А те могат да се окажат по-убедителни чрез обективността си и сериозността си от местните партийни издания:

Ал Рикаби:

”В наши дни иракчаните не се задоволяват така лесно. Може да се каже, че вкусът им се промени. Те имат свободен достъп до арабски и западни сателитни телевизионни канали, имат свободен достъп до световната мрежа. Порадо това се съмнявам, че някой вестник или предавател може да оцелее дълго, без да задоволява стандартите, по които работят и международните медии.”