1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Френските интелектуалци и руската мечка

22 август 2008

Френските интелектуалци бяха сред първите, които заеха позиция в подкрепа на Грузия. Аргументите им, както обикновено, не бяха балансирани – отбелязва парижкият кореспондент на „Нойе Цюрхер Цайтунг” Марк Цитцман:

https://p.dw.com/p/F2Vd
Снимка: picture-alliance / KPA/Wawrzyniak

Дали той е започнал пръв с бойните действия, запитва при посещението си в Тбилиси френският философ, романист, синеаст, публицист и любимец на медиите Бернар-Анри Леви грузинския президент Саакашвили. Последният се впуска в едно дълго обяснение, от което може да се заключи, че руснаците го принудили да реагира, „въпреки неравенството на силите”.

Репортажите на Бернар-Анри Леви са избродирани винаги по една и съща схема

Präsident Michail Saakaschwili reagiert während einer Kundgebung in Tiflis, Georgien
Грузинският президент СаакашвилиСнимка: AP

в продължение на няколко дни той обикаля една чужда страна, говори там с всеки, който е готов да говори с него, и после предава думите им едно към едно. Понякога Леви тълкува най-свободно някои изявления в подкрепа на собствените си убеждения и предубеждения; в случая (непроверените) твърдения на един руски генерал, че Русия снабдявала с оръжие Хамас и Хисбула.

Световният печат реагира остро критично на последните две репортажни книги на френския философ. „Льо Монд” обаче, както винаги, продължава да публикува на цели страници репортажите на Леви, включително актуалните от Грузия, неговата нова кауза. Миналата седмица заедно с колегата си философ Андре Глюксман той публикува статия в „Либерасион”, обявяваща кавказката криза за „повратен момент в историята на Европа след падането на Берлинската стена”. Двамата автори настояват за изключването на Русия от Г8 и Съвета на Европа – „кавказката олимпиада на ужаса” била лакмусов тест за европейската солидарност.

Съвсем друго мнение застъпва във „Фигаро” писателят Марек Алтер. Според него дори и най-големите врагове на Русия трябвало да признаят, че Грузия започна сегашния конфликт. Нещо повече:

нахлуването на грузинските войски в Южна Осетия било измъдрено заедно с Вашингтон

а руската реакция била програмирана, за да се демонстрира пред света опасността от „руските хегемониални амбиции” и по този начин да се улесни разширяването на американското присъствие в бившите съветски републики.

Kaukasus Konflikt August 2008 US Flaggen werden von Georgiern getragen
Вашингтон ли е наредил нахлуването на грузинските войски в Южна Осетия?Снимка: AP

Не така крайна е тезата, застъпена в същия вестник от публициста Александер Адлер: колкото „ирационалната, толкова и дребнава решимост” на американците да обкръжат Русия била неоспорима; също така неоспоримо било обаче, че Саакашвили пуснал войските си против волята на Белия дом.

Най-диференциран наглед върху кризата предлага бившият руски кореспондент на „Льо Монд” Бернар Гета. Никой не бива да се учудва, че руската мечка показва ноктите си – пише той в статия за „Либерасион”. Руската политика на Запада изисквала корекции: от една страна, защото Русия нямало да приеме да изпадне в обкръжение, от друга защото предвид китайското и ислямското предизвикателство Европа зависела от Русия – и обратно. Гета изрежда четири условия за преодоляване на сегашната криза: конкретна перспектива за прием на Грузия и Украйна в ЕС; стоп на разширяването на НАТО; изтегляне на руските войски; и накрая суверенитет за Южна Осетия и Абхазия в рамките на една федерална Грузия.