Фишер се раздели с концепцията за " европейско ядро"

С внезапната промяна на позициите си обаче Фишер се оказа под натиск да дава обяснения. В крайна сметка именно той беше човекът, който преди 4 години лансира представата за "европейско ядро на гравитация" около което да се групират останалите. В своята - междувремнно почти легендарна реч пред Хумболтовия университет в Берлин той похвали подобен авангард от отделни държави като добро средство за "завършване на интеграцията на ЕС". Погледнато ретроспективно, именно този импулс помогна на някои колебаущи се сили в Европа : " Без заплахата за създаване на германо-френско ядро" - казва един берлински дипломат, британците никога нямаше да се съгласят изобщо да водят някакви преговори за европейска конституция. А Карл Ламерс- като член на ХДС - един от съавторите на идеи за европейско ядро, отива даже по-далеч като нарича обратът у Фишер " измяна". "Който не желае да има европейско ядро - не желае и силна Европа". Мнозина са онези в Брюксел и Париж, напълно анонимно разбира се, които питаят подобни съмнения.

Фишер се пази да не излезе така, че обратът в него представлява отказ от идеята за германо-френския мотор на развитие в Европа. В негово име той продължава да се кълне.От известно време насам обаче Фишер нарича тясното сътрудничество между Берлин и Париж :" историческото измерение " на европейското единство, за което все по-често се изказва в минало време. Това звучи, като че ли той вижда бъдещето на друго място. Но къде? За Фишер отговорът се крие в европейската конституция. Тя все още е блокирана, и даже и отявлени оптимисти в Берлин и Брюксел питят дълбоки подозрения, дали основният закон изобщо някога ще бъде ратифициран от всичките 25 държави. Фишер обаче отдавна вече размишлява над следващата или ое по-следващата крачка. Отминали са времената, когато той разсъждаваше по изграждането на "европейска демокрация" и "пълното парламентаризиране на ЕС". Под впечатлението на тероризма и иракската криза от него се чуват предимно неща, свързани с външната политика. Един сърудник характеризира новият начин на мислене на шефа си , цитирайки стария Маркс: При Фишер битието определя съзнанието". Ще рече, нещастията в Близкия Изток, дълбокия страх пред нови атентати навсякъде по света в момента доминират над мисленето и действията на министъра. Пи това изведнъж на централно място излиза Турция..

Опцията за прием на Турция в ЕС е и отговор на ислямския тероризъм - казва той сега. След като в скоро време Брюксел започне преговорите с Анкара за присъединяване на страната в Европейския клуб, се изпращало послание до всички народи в кризисния регион: а именно, че Западът не се изолира и не се страхува от моделът на една ислямска демокрация. Той знае, че това убеждение, у дома му носи обвинението на опозицията, че в случая Фишер търси идеологическо извенение за да оправдае желанието на управляваща в Германия коалиция, да бъде адвокат на Анкара. Ноподобни упреци Фешер понася с усмивката на визионер, който чисто и просто е по-схватлив от останалите. Не, Фишер има предвид по-големи неща. Той смята да нахвърли проект за "Реконструкцията на Запада". Сама така на Европа и Аерика съвместно можело да се удаде да се противопоставят на тероризма. Това че неговият про-турски курс без да ще - обслужва интересите на британците, които биха предпочели да разширяват общността пред това да задълбочават сътруднечството в нея - какво от това! И на това Фешер ще намери да даде някакъв свой отговор. В къщи - на писалището