Феминизмът в Германия – интервю с Алис Шварцер за последната й книга “Отговорът”

Можеше да се очаква, че като централна водеща фигура на германското женско движение Алис Шварцер отново ще публикува провокационно съчинение на феминистка тема. А и общественият дебат в Германия е доминиран понастоящем от дискусии по въпросите на новата семейна политика и на т.н. нов феминизъм. Последният се занимава не толкова с противопоставянето на жената на мъжа, колкото именно със семейството и майчинството и преди всичко няма лявата политическа ориентация на феминизма през 70-те години. С новата си книга “Отговорът” Алис Шварцер се застъпва тъкмо за новия феминизъм, чиито представителки са успяли в кариерата жени от консервативни среди като федералната министърка по въпросите на семейството Урсула фон дер Лайен.

“Може да се каже, че през тези 35 години след пробива на женското движение никое социалдемократическо правителство не е замало тъй еманципаторска позиция по въпросите на жените, каквато заемат понастоящем консервативно настроените политици. Така. И сега цялата тази идея за равнопоставеността на половете е в центъра на вниманието на обществото. 30 години след началото на феминизма, 15 години след Обединението на Германия. Свидетели сме на приятната изненада, че едно правителство, оглавявано от жена, изведнъж се застъпва за политика в полза на жената, в полза на децата, в полза на бащите и това ми изглежда логично. Феминизмът не е свързан с определена политическа партия и може напълно да се откаже от класически политически етикети.

Диагнозите на Алис Шварцер не са съвсем нови. Всичко това предизвикателната феминистка вече го е казвала: противопоставянето на германския култ към майката, както и предупрежденията й относно фундаменталисткия ислям и преди всичко относно нарастващото “порнографизиране” на обществото. В новата си книга Алис Шварцер и без друго не се стреми към оригиналност. За нея е важно с оглед на вече постигнатото да пробуди жените. От години феминизмът в Германия се ползва с лоша слава. За много млади жени феминизмът междувременно е станал равнозначен едва ли не на мръсна дума. Широко разпространено е мнението, че юридически германската жена и без друго отдавна е равнопоставена в обществото и не е нужно това специално да се изтъква. Това е голяма заблуда, предупреждава Алис Шварцер в книгата си.

“От кога германските жени вече раждат по-малко деца? Мога много точно да ви кажа. През 1970 раждаемостта е средно 2,5 на жена, през 1975 - само 1,5. За пет години раждаемостта е намаляла с 1 дете на жена. Обществото имаше на разположение цели 30 години да помисли как да се превъзможне това, какво да се направи. И всъщност то знае отговорите. Разбира се, че са необходими целодневни детски градини, целодневни училища, гъвкавост от страна на фирмите по отношение на работното време на жените. С други думи, промяна в мисленето. И когато всичко това стане, тогава, мисля, германските жени ще раждат също като скандинавките и французойките повече деца.

Посочените от Шварцер данни са спорни. Критични рецензенти в Германия говорят за излишна аларма. Само че този довод не подкопова убедителността на основната теза на Алис Шварцер, според която днешните германски жени твърде често омаловажават опасността от подценяването им. Според авторката има три основни антиженски тенденции:

“Трите стълба на регреса са според мен религиозният фундаментализъм, който представлява по същество фашизмът на 21 век и застрашава не само жените, а и цялата демокрация и всички независими хора. Вторият стълб е фундаменталисткият биологизъм, който борави със строго установени стереотипи на половете и говори за вродени и предопределени от пола качества на характера: а именно, на жените е присъщо майчиното чувство, мъжете пък са деструктивни. Третият стълб е сексуалната политика, която винага е била и остава централното бойно поле на войната между половете. Потискащо е да се наблюдава как се порнографизира цялата ни култура и целия ни делник. И ужасното е, че тази порнографизация, ще рече свързването на сексуалното желание с желание за унижаване и насилие, слага своя отпечатък върху няколко поколения млади мъже. Брутализирането на секса води до безчувственост. Тези хора изобщо не са в състояние да разберат чувствата на други хора. Не знам дали не е вече твърде късно и как изтърваното изобщо може да се навакса.