1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Фалшифицирането на маркови продукти

12 октомври 2007

През изминалата година германските митнически органи са конфискували стоки на стойност над 1,2 милиарда евро. И това е само една малка част от пиратските продукти, които стигат до пазара.

https://p.dw.com/p/BqQ5
Снимка: AP

До този момент потърпевшите фирми, както и политиците, не могат да приложат ефикасни мерки срещу фалшификаторите на маркови продукти. Информация на Забине Кинкарц:

Китайската фирма Емас предлага толкова голям спектър от пиратски продукти, че на човек офертата би му се сторила доста примамлива. На англоезичната интернет-страница на фирмата пише: “Ние сме специализирани в изработването на всякакви моторни триони и други моторизирани уреди за използване на открито и особено в изработката на европейски и японски модели. Ако ни изпратите скица или образец, ще произведем желаната от вас машина”. Рюдигер Щил от едноименния концерн “Щил”, който е водещ на световния пазар в изработката на посочените машини, установява, че при подправянето на маркови продукти не се зачитат патентовите и марковите права:

“На страницата е сложено и самото лого на нашата марка, и ако вие просто кликнете отгоре, се оказвате веднага на фирмената страница на “Щил” . Там може да се ориентирате кой продукт ви интересува и тогава в рамките на 45 дни би трябвало да получите готовото копие от китайската фирма. ”

Човек, който не е специалист в тази област, трудно би различил оригинала. Но не само външността има значение.

“Ние установихме например, че при пиратските моторни триони не функционира блокиращото устройство на режещата верига, което служи за предотвратяването на наранявания, в случай че бъде загубен контрол върху машината.

Миналото е показало, че тук стават тежки наранявания, понякога има дори и смъртни случаи.”

Повечето пиратски копия са произведени в Китай, но все по-голям брой идват и от Индия и Бразилия. От комисията на Германската Икономика се подчертава, че от тази дейност се извлича значително по-голяма печалба, отколкото от нелегалната търговия с наркотици. Това важи не само за луксозните продукти, а и за най-обикновените, преди всичко обаче за лекарствата. Брайън Хели от фармацевтичния концерн “Мерк” предполага, че 50 % от предлаганите в интернет медикаменти, не са произведени от фармацефтичните компании. В развиващите се страни, казва той, вече една четвърт от лекарствата за малария, туберколоза и спин са пиратски продукти.

“Пиратството е най-голямото престъпление срещу общественото здраве на 21-ви век. Може да става въпрос за лекарства, които не съдържат никакви или дори грешните съставки, или пък са прекалено силни или слаби и пациентите ги приемат без да имат представа за това. И ако тогава се стигне до смъртни случаи, ние никога няма да разберем, тъй като не знаем къде и кой приема фалшивите лекарства.”

Точно при медикаментите не може да се направи почти никаква разлика между оригинала и копието. Вече се изработват перфектно дори и холограмите върху опаковките.

“Заедно с фармацевтите и търговците на едро се опитваме да разработим един нов баркод за отделните опаковки, който да бъде с допълнително кодиране. Това може да стане реалност през следващите 3 до 5 години и сериозно би затруднило фалшификаторите.”

С тази техника ще може да се докаже произходът на лекарствата, но разработката и ще струва стотици милиони евро и изисква готовност за коопериране от страна на всички от ЕС. В 27-те страни членки пътят на дистрибуция на лекарствата е много различен, а една нова система за сигурност изисква общи стандарти. За да наказани фалшификаторите на маркове продукти, се търсят не само технически, а и политически стратегии. Още не е постигнат успех, въпреки че се полагат усилия. Германската правна министърка Бригите Цюприс подчертава:

“Норми има достатъчно, ние трябва да работим над осъществяването и изпълнението. Това е проблемът. А аз съм сигурна ,че при изпълнението даваме най-доброто от себе си, за да се опитаме заедно да намерим решение, а не както винаги само да сочим с пръст.”

Предпоставката за това е готовността за коопериране, но също и личният интерес. Откакто и самите китайци желаят да патентоват марки и се нуждаят от ефективно опазване на правата си, китайските политици също са готови за преговори. Правата обаче първо трябва се регистрират, а за това дори и германските фирми не полагат достатъчно усилия. Германската търговскопромишлена камара е провела проучване сред 650 малки и средноголеми фирми и е установила, че по-малко от половината от тях, които са потърпевши от фалшифицирането на продукти, са регистрилали правата си в страни като Китай или Индия. И дори ако са го направили, то те често не завеждат искове по правата си, това споделя директорът на ГерманскатаТърговскопромишлена Камара Мартин Ванслебен.

Отделните фирми са добре информирани, що се отнася до това как да постъпят в случай, че се появи пиратско копие на техен продукт. Който предлага продуктите си и на китайския пазар и установи, че там те се копират, трябва да се обърне веднага към властите. А тук става въпрос и за личната репутация.”

Лошото качество на пиратските копия се отразява зле на името на потърпевшата фирма, а в случай, че определеният продукт се окаже опасен за здравето и живота, това може да има и юридически последици. Някои фирми искат да задължат дори и потребителите да помогнат в борбата срещу пиратството. Така например е предложено, те да бъдат наказвани с глоби при закупуване на пиратски продукти и по този начин да се промени мисленето им. Министърката на правосъдието обаче не намира това за уместно:

“Ако пък в такъв случай и държавата бъде задължена да следи всички тези, които се движат по улиците на Берлин и да контролира дали техните чанти, шалове, обици и чадър са пиратски копия или не, то тогава бихме имали прекалено много работа.”

Вместо това Цюприс залага на по-строг контрол на дистрибуцията на стоки. Полезни например са се оказали проверките по панаирите, проведени от германски митнически органи. При тях често се конфискуват цели серии от продукти. Съвсем наскоро на един панаир за обувки бе наложена забрана за фотографиране. По тази начин новите продукти не могат да бъдат снимани и след това фалшифицирани.