Участието на жените в турската политика

Когато Кемал Ататюрк основава модерната Турска република и се събира първият парламент, делът на жените в него е бил само 4,5%. Този нисък дял се е запазил почти непроменен и до днес. Ататюрк на времето издава декрет, в който обявява равнопоставеността на мъжете и жените, само че всичките жени -депутатки в първия турски модерен парламент са били лично подбрани от самия Ататюрк. Сред кандидатките за места тогава е имало и представителки на женски и правозащитни организации, но те не попаднали в народното събрание. В Днешният турски парламент има общо 24 дупутатки – 11 са от фракцията на социалдемократическата партия и 13 към фракцията на управляващата ислямско консервативна партия на справедливостта. Шейхан Ексиоглу е председателка на турската организация за женски права КАДЕР. Тя казва :

Ексиоглу :

“В Турския парламент делът на жените днес представлява 4,2%. Доста ще е трудно, той да бъде радикално повишен. Ние настояваме, в изборният закон да бъде гарантиран 30% дял на жени- депутатки. Редно би било тази законова промяна да бъде приета колкото се може по-скоро, за да може да влезе в сила още преди следващите парламентарни избори. Това ще означава, че в бъдещия парламент биха могли да влязат 165 жени. В момента ние водим преговори с правителството. Оттам вече сигнализираха, че могат да ни подкрепят. Смятаме също да проведем широка кампания за популяризиране на нашата идея пред обществеността.”

Аргуменитите, които се чуват против въвеждането на женска квота за парламента, са същите, каквите могат да се чуят другаде по света. Например, че това засилвало неравнопоставеността още повече. Според турската конституция, държавата даже е задължена да гарантира равнопоставеността между половете с помощта на специални мерки. В началото на годината управляващата партия на справедливостта се самозадължи, да увеличи делът на жените в различните партийни органи. Правозащитничката Шейхан Ексиоглу казва:

Ексиоглу:

“Партията на справедливостта взе въпросното решение, но то няма правна задължителност и може да бъде отменено по всяко време.”

Мнозина се питат също, дали цялата работа не е хватка на ислямско-консервативната партия на справедливостта, която би могла да каже, че за да влязат в парламента, жените непременно ще трябва да носят забрадки. Според Шейхан Ексиоглу подобна опасност съществува. Затова организации за защита на правата на жените в Турция имат пред себе си още много работа.