Усмивки и озъбване

Така България стана 6-тата поред европейска държава, подкрепила този основен за бъдещото функциониране на ЕС документ. Но радост липсваше.

Когато на 5 февруари кабинета внесе Лисабонския договор за ратификация в Народното събрание, повечето политици за първи път научиха за съществуването на този документ, а почти никой в държавата не знаеше за неговото съдържание. Тогава това стана ясно на конференция в София, организирана от Европейския и Дипломатически институт, на която само две на сто от участващите експерти, журналисти и политици са признали, че са прегледали набързо съдържанието на договора, а над половината анкетирани са констатирали, че разяснителните действия по документа не са достатъчни и са призовали националните институции да се запознаят задължително с него.

Едва ли ще стане известно колко от законодателите предварително са прочели клаузите на т.нар. Договор за реформи, както и

колко от тях са умопостигнали

тяхното съдържание, но е повече от ясно, че за огромното мнозинство българи то си остана непознато.

Документът беше внесен в парламента почти конспиративно, изчака в обществено неведение процедурния за ратификация срок, но в замяна на това беше гласуван след няколкочасови развълнувани изказвания на повечето депутати, с изключение на редовните опортюнисти от „Атака”, и беше ратифициран с ръкопляскания и обща снимка с усмивки пред парламента.

Официалната усмивка пред медиите е твърде относителен израз на задоволство от постигнат успех или добре свършена работа, а още по-малко е знак на радост, каквато по принцип липсва в общественото битие на българските политици. Често протоколната усмивка е онази инстинктивна маска, с която се прикриват лоши помисли, престъпни практики или гузна съвест.

В общата снимка пред парламента, зад усмивките на по-голямата част, предвождано от държавния глава и премиера, депутатско войнство,

се криеха основно срамът и некомпетентността.

Срамът от несекващата ендемична корупция във всички пластове на държавата, от мафиотизираната престъпност и управленския хаос, от постоянно влошаващото се икономическо положение на хората и непрестанно нарастващото социално напрежение. И некомпетентността, в резултат на която Договорът за реформи от Лисабон въобще не можа да бъде обяснен на обществото, а спирането на средствата от европейските фондове по трите програми беше обяснено със „слабата квалификация на чиновниците от Брюксел”.

Известно е, че разликата между усмивката и озъбването е малка и доколкото всеки ден в България се редуват неизменно скандали с трагедии и трагедии със скандали, а мандата на управляващото мнозинство върви към провал, възможно е „веселото” изражение на депутатите и политиците от общата снимка да бъде изтълкувано и като застрашително озъбване.

Поне при повечето от тях.