1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Унгарският принос: една ограда и няколко лицемерни фрази

Щефан Льовенщайн5 септември 2015

Виктор Орбан е майстор на силните фрази. С тях той клейми слабостите на европейската бежанска политика. И щеше да е прав, ако зад тези фрази се криеше истинско желание за решаване на проблема, твърди Щефан Льовенщайн.

https://p.dw.com/p/1GRWy
Снимка: Getty Images/A. Kurucz

И най-отявлените критици на унгарския премиер Виктор Орбан не могат да отрекат едно - че показва слабостите на европейската, а и германската бежанска политика. В същото време обаче неговата собствена политика е противоречива, а своеволните му изяви всъщност са част от проблема, който ЕС има да решава. Унгария иска да затвори границата си към Сърбия с телени заграждения и да насочи бежанците към гранично-пропускателните пунктове. Берлин, Брюксел и Париж критикуват това остро. Какво прави тогава Унгария? Постепенно пропуска бежанците на тласъци през границата, но ЕС критикува и това. После Унгария внезапно ги задържа и затваря в един приемен лагер. ЕС обаче пак я критикува. Противоречието е повече от ясно: Редно е общността да вземе решение – за кое от двете ще критикува Будапеща - за затварянето на границата или за отварянето й, за задържането на бежанците или за пропускането им.

Ситуацията е следната: Берлин не иска да връща бежанците от Сирия в Унгария или в другите европейски държави, както всъщност я задължават разпоредбите на Дъблинското споразумение. По този начин Берлин отправя сигнал към бежанците, че са добре дошли. Същевременно Германия изисква от Унгария да спазва Дъблинския регламент. Но нима Унгария е длъжна да си пари ръцете, за да може Германия да е с чиста съвест пред себе си?

Политиката спрямо бежанците от доста време насам е сред задачите, които унгарският премиер разглежда като свой приоритет. Не от вчера Обран предупреждава за едно развитие, което той смята заплашително и дори взривоопасно. В статия за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” преди време Орбан написа, че става дума не за бежански проблем, а за нещо като ново преселение на народите. Статията му предизвика широк отзвук в Германия и Европа с острия си език и необичайно откровената критика към другите европейски партньори.

Но за унгарците подобни речи не са нещо необичайно. Виктор Орбан неотклонно следва своя вътрешнополитически курс. При това с успех. След като в началото на годината позициите на управляващата партия Фидес и нейния лидер изглеждаха твърде отслабени, сега Орбан отново е поел инициативата в свои ръце. Само че плоската пропаганда и свързаните с нея намеци, че трябвало да се опази „здравето на нацията” и на целия християнски свят са чисто и просто отблъскващи – дотолкова, че дори Полша в лицето на бившия си премиер Туск – недвусмислено изрази несъгласие в Брюксел. Но това е само едната страна на медала.

Пропаганда и популизъм

Belgien Viktor Orban EU Parlament Brüssel
Виктор ОрбанСнимка: picture-alliance/dpa/O. Hoslet

Другата е, че със строежа на оградата и с плановете да разглежда молбите за убежище още в близост до границата, Унгария просто дава пример за това, което германците, австрийците и французите фаворизират като изход от кризата и препоръчват и на гърците и италианците. Става дума за това в "горещите точки" да бъдат изградени първоприемни лагери. Оттам бежанците да бъдат разпределяни на квотен принцип в цяла Европа. Хубава идея, но примерът с Унгария и тук показва, че тя едва ли може да се реализира лесно. Защото лагеруващите на гарата в Будапеща бежанци ще трябва да подават молби за убежище в Унгария и после да изчакват процедурата по предоставяне на убежище.

Те обаче не желаят подобно нещо и нямат намерение да остават в Унгария. Нито пък искат да заминават за Литва или Словакия, а още по-малко за Гърция или България. Бежанците искат да бъдат приети в Германия, Австрия, Англия или Швеция. И тук Виктор Орбан е напълно прав, като посочва тази дилема. Не е прав обаче, когато казва, че проблемът не бил европейски, а германски. Защото засега няма по-добро предложение от това за разпределението на бежанците на квотен принцип. То обаче се проваля не по вина на Германия, а по вина на нейните партньори, в това число и Унгария.

В категоричната уж линия на поведение на Орбан всъщност има и голяма доза лицемерие. Защото Унгария, за разлика от други южни страни от ЕС, изпълнява задължението си да регистрира пристигащите бежанци. После обаче ги пропуска за дълго пътуване на Запад и не се отнася особено гостоприемно към тях. Едва след като Австрия заплаши да връща бежанци обратно, в съответствие с Дъблинското споразумение, в Будапеща се надигнаха критични гласове.

Унгария се опита да прехвърли на ЕС вината за собствените си провинения – едно отдавна изпитано упражнение, което често се прилага и на други места. В действителност европейските правила и сега дават на страните-членки възможност да настаняват бежанците на едно място, където те да изчакват процедурата по предоставяне на убежище. Будапеща току-що откри тази възможност и сега иска да утвърди и законово транзитните зони. Но от реториката, която съпътства това, ясно си личат истинските намерения на Будапеща – надеждата, че бежанците ще поемат по друг път – не към Унгария, а по възможност към Германия.

Щефан Льовенщайн, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата