1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турското робство било виновно...

Обобщение по публикации в медиите/БУ/БР10 декември 2009

Малко са градовете в Европа, които са по-мръсни от София, корупцията като неизбежно зло, за българите държавата е враг, бившите агенти остават непокътнати - това са някои от българските теми в чуждестранните медии днес.

https://p.dw.com/p/KyvS
Антидържавните нагласи в България произхождали от времето на турското робствоСнимка: picture-alliance / dpa / dpaweb

София е един от най-замърсените градове в Европа - според проучване на технологичния център на компанията "Сименс". Изследвани били 30 гъсто населени места по осем критерия, като например потреблението на енергия и питейна вода, процентът на използване на обществения транспорт, както и енергийния стандарт на сградите. Сайтът на германския туроператор Л-Тур пише, че първите три места в класацията са все за скандинавски градове: Копенхаген, Осло и Стокхолм.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov
В България агентурното минало явно не е пречкаСнимка: AP

Няколко публикации са свързани с международния ден за борба срещу корупцията. Евронюз.нет пише, че за две трети от европейците подкупите са неизбежно зло. В Гърция и България над 90% от анкетираните изразили мнение, че корупцията и подкупността са значителен проблем. Според вестник Тагесшпигел Гърция е най-важното "проблемно" дете на Европа, където корупцията е поне също толкова широко разпространена, колкото и в България и Румъния /според данни на Трансперънси интернешънъл/. Разликата била тази, че в случая с България Общността имала известни методи за санкции и натиск, докато в този с Гърция - не.

За финансовите проблеми на Гърция става дума в анализ на Бертолд Зеевалд от вестник Ди Велт. Според него не само гърците имат манталитетен проблем в отношението си към държавата, но и българите. За тях държавата е враг, а широки слоеве от обществото смятат държавата не за служител, инструмент или рамка на нацията, а за нейн антипод, за доставчик на добре платени постове и служби или на социален престиж, само че не като изпълнител на всеобщата воля, към която хората да се чувстват ангажирани. Според автора антидържавните нагласи произхождат от времената на турското робство, когато националното съзнание е възниквало не с, а срещу държавата, в която се живее.

За изненадващо високото доверие на българите към правителството в бедствени ситуации пише австрийският Дер Щандарт. Той помества данни от проучването Евробарометър. Излиза, че 47% се доверяват на управляващите в ситуации на бедствия и катастрофи. По-висок е този процент само при правителствата на Дания, Австрия, Финландия и Испания. Също изненадващо високо доверие имат българите към своите журналисти, информиращи за катастрофални бедствия. По този показател те са на второ място след словенците.

Herbert von Karajan bei einer Probe
Дъщерята на Херберт фон Караян живее в БългарияСнимка: picture-alliance / IMAGNO/Franz Hubmann

В друга своя информация Дер Щандарт съобщава, че мнозина от най-известните български журналисти в печатните медии преди 1989 година са сътрудничели на комунистическите тайни служби. Изданието съобщава обаче, че този факт няма никакви последствия за въпросните журналисти, също както и за парламентаристи и политици, включително за президента Георги Първанов, чието сътрудничество беше официално потвърдено.

Австрийският вестник Курир предлага кратко интервю с по-младата дъщеря на известния диригент Херберт фон Караян - Арабел, по повод нейно утрешно гостуване във Виенския Ост-Клуб. От него става ясно, че музикалните й предпочитания в стил етно-груув я отвели към България, където междувременно живее със семейството си и дъщеря си Калина.

Швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг пише за постановката на "Макбет" от Джузепе Верди във Виенската държавна опера, дело на българката Вера Немирова. Оригиналните идеи на българката оставали обаче неразбрани от австрийската публика, чието поведение - според статията - било "същинската трагедия".