Турските политици обещават промяна в отношението към кюрдите

Под заглавието "Сигнали на помирение от Анкара" Зюддойче Цайтунг помества подробности за обещаните от външния министър Али Бабаджан бързи и изненадващи реформи.

Като че ли политиците в Турция най-накрая получават един нов шанс. След месеци на военна реторика, в рамките на която Анкара заплаши с трансгранична военна офанзива срещу кюрдските бунтовници в северен Ирак, сега в страната тръгна дебат за демократичните пътища за разрешаване на кюрдския проблем. От страна на правителството се дават знаци - че се планира съответната инициатива. "Ние не сме каубои с пищови в ръце" - отвърна премиерът Реджеп Таип Ердоган на критиците си, настояващи за незабавен военен удар. "Ние действаме мъдро". А държавният президент Абдуллах Гюл каза, че само демокрацията би могла да изолира терористите от народа, от техните корени.

Конкретното сведение за планираната правителствена инициатива дойде от страна на външния министър Али Бабаджан, който обеща "бързи и изненадващи реформи". Детайли, обаче, така и не бяха дадени, Бабаджан изтъкна само, че планираните реформи ще започнат след дебатите по бюджета, т.е. най-вероятно в началото на следващата година. Предположенията на турските коментатори включват както предложенията за повече права и свободи за турските кюрди, така и установяването на по-тесни връзки с кюрдските лидери в северен Ирак.

Вицепремиерът Чемил Чичек побърза да увери, че амнистирането на членовете и водачите на забранената кюрдска работническа партия ПКК не е част от пакета. Според наблюдателите, обаче, подобна амнистия, макар че ще ес натъкне на остра съпротива от страна на националистическия лагер във вътрешнополитически план, би била неизбежна, ако намерението е ПКК действително да бъде подтикната да сложи оръжието.

Тонът на помирение от Анкара положително се дължи и на реакциите в чужбина: Турция определено има право да отправя обвинения към терора, упражняван от ПКК, струвал през тази година живота на над 200 души. Съединените щати и Ирак увериха, че ще сътрудничат в борбата срещу бунтовниците. "Ние успяхме да постигнем изолацията на пКК - това е успех" - изтъкна външният министър Али Бабаджан.

Партията на премиера Ердоган никога не е била агресивна в кюрдската си политика, но по повод последните нападения на бунтовниците и предизвикания от това обществен гняв, демонстрира по-твърда позиция. И тъй като спечели неочаквано много гласове в кюрдските области на изборите през юли, очевидно от нея се очакват и следващи стъпки. Но всяка нова инициатива би могла да бъде провалена от течащия процес срещу кюрдската Партия на демократичното общество. Главният прокурор настоява конституционният съд да забрани портията, която междувременно успя и да влезе в парламента. Причината - твърде голямата й близост до ПКК.

В началото на седмицата премиерът Ердоган се обяви пламенно против забраната на Партията на демократичното общество. "Ние няма да прибегнем до антидемократични средства" - каза Ердоган. На кюрдските представители трябва да бъде позволена борбата с легитимни политически платформи, вместо те да бъдат прогонвани в планините. само че правителството почти няма влияние върху процеса: консервативният правосъден апарат, който го води, все още е бастион на ултранационалистическите сили.

Миналата седмица миролюбците в Турция получиха внезапна подкрепа от съвсем неочаквана страна: в поредица интервюта в либералния вестник Милиет пенсионирани бивши генерали признаха грешките си от миналото - собствените си грешки. Известният с демократичните си убеждения бивши шеф на армията генерал Хизми Йозкьок заяви, че само с военни удари в северен Ирак ПКК не би могла да бъде победена, Турция би трябвало най-накрая да признае "кюрдската реалност". С което изненада много по-малко, отколкото признанието на генерал Кенан Еврен, по чиито думи именно негова грешка била забраната на кюрдския език на обществени места. Еврен бе генералът-пучист от 1980-та година. Широко разпространените през онези години издевателства имат съществен принос за създаването на ПКК, която през 1984-та година посегна и към оръжието.

Бившият генерал Айтак Ялман пък казва:"Кюрдите искат да говорят езика си, да пеят песните си и да поддържат културата си. Което ние, за съжаление, не осъзнахме. Ние, уви, сме възпитани с убеждението, че в страната ни няма кюрди, че те са просто една подгрупа на турците. Бяхме против техните социални изисквания - не бяхме разбрали същността на проблема."