Трудният път към успешната интеграция
12 юли 2007Всичко би могло да изглежда прекрасно – инициираният от канцлерката втори форум на високо равнище, посветен на проблемите на интеграцията, представи национален интеграционен план, предвиждащ стотици мерки, насочени към улесняването на адаптацията на чужденците. Резултатите, обаче, бяха в значителна степен засенчени от решението на трите основни турски организации да бойкотират форума. Така че още предварително бе ясно – равнището на първия форум няма да може да бъде достигнато.
Турските дружества са ядосани от това, че мнението им не е било потърсено в достатъчна степен при въвеждането на промените в законодателството за чужденците – така се твърди. Без това да се посочва изрично – особено дискриминирани са имигрантите от Турция – смятат още трите организации. Не само защото те са решително най-голямата група мигранти, но и по конкретни причини: така например – съгласно новите законови изисквания, брачните им партньори от родината трябва най-напред да научат немски, преди да дойде в Германия. Въведена бе и възрастова граница за сключването на брак – не преди 18 години.
Разгневените турски дружества предизвикаха дебати, които демонстрираха повече от очевидно доколко сериозно е положението с интеграцията. Някои от представителите на тези организации дори заговориха за нарушения на човешките права. Абсурд – контрираха политиците, пояснявайки, че повишаването на възрастовата граница за сключването на брак цели предотвратяването на браковете по принуда. А и принципно трябва да е ясно, че който иска да живее в Германия, трябва да учи немски. Без да се отчита, че в анадолските села всичко това не е толкова лесно колкото в Ню Йорк или Токио – където, впрочем, такива изисквания изобщо няма. А и без да се има предвид, че немски се учи най-добре в Германия.
Турските дружества всъщност предизвикаха по не най-изискания начин впечатлението, че искат да окажат натиск на федералното правителство. А германските политици се постараха да омаловажат нещата и да подчертаят нещо, което всъщност никой не поставя под въпрос – че интеграцията е важна, а езиковите познания са необходима предпоставка за нея.
Който, обаче, иска да придобие съответните езикови познания в Анадола – дори и да са само 300 думи – както напоследък споменават германските политици, ще бъде изправен пред огромно препятствие – това е ситуацията на местните хора, насочили се към Германия. Предотвратяването на браковете по принуда със сигурност звучи добре в политически план. Но то не би могло да бъде постигнато чрез увеличаването на възрастовата граница, още по-малко – чрез научаването на 300 немски думи. Подобни проблеми трябва да намерят разрешението си в самата Германия. И то в равноправно партньорство с емигрантите. Именно това трябваше да стане и при утвърждаването на законодателните промени – така биха били спестени много нерви и всичко наистина би могло да изглежда прекрасно.