Трудната папска визита в Ерусалим
12 май 2009Само преди няколко дни Фуад Твал, католическият архиепископ на Ерусалим, даде интервю за вестник "Аарец". Над интервюто бе отпечатан надсловът "Треперене пред визитата на папата". Треперене, защото посещението на Бенедикт ХVІ в Близкия изток бе изпълнено с политически капани. Най-много обаче католическият ерусалимски патриарх е бил обезпокоен от езиковия проблем. Ако папата говори твърде много на мюсюлманите, би се стигнало до ядове, но ако пък обърне твърде много внимание на евреите - също. Та нали в крайна сметка папата ще си се завърне в Рим, а той, местният висш духовник, ще остане на Божи гроб и ще трябва да понася последствията.
Папата печели доверие
Вероятно след пристигането на папата в Израел опасенията и колебанията на Фуад Твал са изгубили силата си, защото Бенедикт ХVІ успя да уцели верния тон по време на пътуването си до Близкия изток. Той формулира три свои основни желания, които са и крайъгълните камъни на това поклонническо пътуване.
На първо място е дълбокото съжаление за зверствата на националсоциалистите и съхраняването на будния спомен за паметта на шест милиона еврейски жертви на Холокоста. На два пъти папата говори по въпроса - по време на церемонията по посрещането му от президента на Израел Шимон Перес и по време на визитата в паметното за Холокоста място - музея Яд Вашем, място, където всъщност може само да се мълчи. А който почита с мълчание паметта на мъртвите и избитите, дочува, подчерта папата, вътре в себе си виковете на измъчваните.
Викове срещу какъвто и да било вид несправедливост, насилие и антисемитизъм. С подобни думи Бенедикт печели доверието на израелците и изобличава в лъжа всички, които преди няколко седмици след аферата с традиционалисткия епископ Уилямсън инсинуириха, че самият глава на Римо-католическата църква отрича Холокоста.
Папа Бенедикт се застъпи в Израел също за християните и за мюсюлманите. Той отправи към представителите на държавата призив за повече уважение към правото на свободно придвижване. Искрената му надежда е, че достъпът за всички поклонници да всички свещени места в региона ще бъде възможно безпрепятствено. Именно това е второто важно желание на папата. Засега осъществяването му е илюзия. Уличните заграждения, стената около Витлеем и постоянните проверки превръщат правото на свободно придвижване във фарс.
Политическа нотка
А третото важно искане на Бенедикт ХVІ бе за бъдещото мирно разрешение на близкоизточния конфликт. Т.е. палестинците, както и израелците да имат своя собствена държава и да живеят в сигурни и международно признати граници.
Президентът Шимон Перес не противоречи на папата, а точно обратното, изтъкна, че духовните авторитети биха могли да помогнат на политиците в преодоляването на минното поле по пътя към мира. Между Ватикана и еврейския народ бе възможно помирението, а Израел имал готовност да предприеме подобни усилия и спрямо мюсюлманите по целия свят, каза Перес.
Толкова много хармония малцина можеха да очакват. Вероятно и папата не е бил сред тях, но той ще се почувства засега утвърден. Призивите му за мир и справедливост поне бяха чути от Израел. Дали, а това остава най-важното, оттук ще последват конкретни политически изводи, ще проличава тепърва.