Тополанек залага всичко на една карта

Половин година вече политическата класа на Чехия се мъчи с образуването на стабилно правителство и нищо чудно едно от главните действащи лица, министър-председателят Тополанек, да стане първата жертва на тази история, придобиваща все повече кафкаески черти. При втория си опит Тополанек, който е председател на Гражданската партия, успя да състави кабинет от представители на своята партия, християндемократите и Зелените. Той направи това, което не посмя да направи веднага след изборите миналия юни: да сформира правителство на буржоазния център, което разполага в парламента със 100 гласа – точно толкова, колкото има и лявата опозиция от социалдемократи и комунисти. Това означава, че за да спечели вота на доверие той трябва да разчита на изменници от левия лагер, а това е малко вероятно.

Въпреки този съществен недостатък той получи засега благословията на партийното ръководство. Това беше важна победа за Тополанек, който през ноември бе утвърден с голям зор за председател на Гражданската партия. И все пак това е слаба утеха за него, тъй като положението му е крайно деликатно. Тополанек е критикуван от всички страни. Новата коалиция не се харесва почти никому, и най-малко на президента Клаус, който недоволства особено от номинирането на Карел Шварценберг за външен министър.

Клаус демонстративно не бърза да благослови новото правителство, продължавайки да отлага вота на доверие, който цяла Чехия очаква. Освен това президентът поиска от министър-председателя да намери “по-широка подкрепа” за своя кабинет; казано по-ясно – да го реформира. Впрочем видни представители на Гражданската партия, като кмета на Прага Бем, дадоха вече да се разбере, че Тополанек ще трябва да хвърли кърпата, ако изгуби и втория вот на доверие.

Тополанек обаче държи поетия курс. В петък той подчерта, че поема цялата отговорност за своя нов кабинет и ако отново се провали в парламента, щял незабавно да подаде оставка като партиен председател. Тополанек не без основание смята, че е сбрал един интелигентен и боеспособен екип, и изглежда твърдо решен да се изправи пред законодателите, макар да знае, че шансовете му са малки. Левицата, начело с бившия министър-председател социалдемократа Парубек, ще гласува вероятно сплотено против кабинета Тополанек.

Парубек има съвсем други планове. Той предложи на президента Клаус да състави коалиция от социалдемократи, християндемократи и Гражданската партия, и Клаус, този изпечен макиавелист, прие радушно тази заигравка, наричайки я “защитен вал против заплахата от конституционна криза”. Клаус е загрижен на първо място за своето преизбиране, което се извършва от парламента, а една голяма коалиция повишава драматично и без това нелошите му шансове.