Тимоти Гартън Аш за Бронислав Геремек

Той имаше държавническо излъчване, беше неконвенционален човек и добър приятел...

Когато умре приятел, с него умира и частица от нас. Хора като Борислав Геремек, Европа няма да види повече. Едно надарено еврейско дете, спасено от варшавското гето, възпитано в патриотизъм и поезия от католически педагози, той израства в чудесен историк на Средновековието, влиза в Комунистическата партия, благодарение на видната си роля в профсъюза Солидарност става един от архитектите на нежното погребение на комунизма - не само в Полша, а навсякъде в Централна Европа. Геремек бе външен министър на своята страна в момента, когато Полша се присъедини към НАТО, и член на Европейския парламент, след като Полша бе приета в ЕС.

Той беше един от най-многостранните хора

които съм срещал някога. На обществено място той беше сдържан, учтив, държавнически, дори малко плашещ, каквито са поляците от по-старото поколение на високи постове. Сред приятели той беше бърз, неконвенционален, превъзходен наблюдател на човешките слабости и неизчерпаем източник на вицове.

Геремек бе политик до мозъка на костите и изобщо не се отвращаваше от макиавелизма на професионалната политика. Същевременно той беше онова, което на Запад наричат "публичен интелектуалец". Той бе продължител на блестящата традиция на полската интелигенция.

Какво ще отчетат бъдещите историци като неговата най-голяма заслуга?

От момента, в който се включи в стачката на корабостроителите в Гданск през август 1980, той стана най-проникновеният политически съветник на Лех Валенса. Той разбираше еднакво добре манталитета на комунистическия враг и международното положение. Той долавяше границите на възможното, но знаеше и кога се налага съпротивата срещу диктатурата да бъде изкуство на невъзможното.

Уникален е приносът на Геремек за завръщането на Полша в Европа след 1989. Дори когато националистите у дома му го разпъваха на кръст, той си оставаше най-авторитетният глас на Полша в чужбина. Той многократно доказа онова, което само дребните душици отричат: че няма противоречие в това да бъдеш едновременно поляк, евреин и европеец. Мисля все пак, че

най-голямото постижение на Геремек беше революцията от 1989

"изтъргувана" край тогавашната кръгла маса. Този сложен, противоречив, безпримерен процес беше толкова негов успех, колкото и на други. След това споразумението бе критикувано много, но онова, което критиците забравят, е обстоятелството, че подобно нещо не бе имало по-рано. Всяка стъпка беше нова. А морално неудовлетворителните компромиси бяха неизбежни, за да не се стигне до кръвопролитие.

Прочутият надгробен надпис на един починал в изгнание полски поет гласи: "Там, където сълзите се свършиха вече, той все още пролива сълзите на Полша." А за Бронислав Геремек би трябвало да добавим - "и сълзите на Европа". Но с едно плачещо и с едно усмихнато око.