С риск за живота: “мулетата“ по границата между Ирак и Иран

Мани е едва 14-годишен. Тъкмо пренасял на гръб 25-килограмови пакети по скалистите пътеки в граничната зона между Иран и Ирак, когато граничарите го забелязали. Младият контрабандист изпаднал в паника, спънал се и паднал в дълбока пропаст, наранявайки главата си тежко.

За един смартфон

"Мани е един от многото, застигнати от подобна съдба“, казва Рибин Рахмани. Кюрдският правозащитник познава Мани и майка му, която сама отглежда двете си деца. За тази учебна година Мани и десетгодишната му сестра се нуждаели от смартфон, за да могат да участват в дигиталните учебни занятия от вкъщи. Заради пандемията от коронавирус родителите имали право да решат дали децата им да учат присъствено или дистанционно по интернет.

Но в бедните кюрдски региони на Иран, където живее семейството, много хора нямат никакви телефони, нито връзка с интернет. За да съберат пари за смартфон втора ръка, Мани се решил на рискованите планински преходи, в които „мулета" като него контрабандно пренасят нелегални стоки от Ирак в Иран.

За мнозина по протежението на границата между Иран и Ирак тази работа е единственият източник на средства. Безработицата там е висока, инфраструктура почти няма, има недостиг на болници и училища. На това място, населявано предимно от шиити, живеят и представители на сунитски малцинства, сред които и близо 8 милиона кюрди. Мани е един от тях.

Поемат висок риск

Контрабандата на стоки е доходно занятие по тези места. От автономните кюрдски региони на Северен Ирак се пренасят предимно компютри, козметика, цигари и алкохол, но и по-едри неща като телевизори и прахосмукачки. Алкохолните напитки в Иран са забранени и на черния пазар от тях се изкарват добри пари – 24 бутилки с бира в Ирак струват например само един щатски долар, а в Иран – цели 20.

Контрабандистите изминават на ден до 15 километра. Заплаща им се в зависимост от стоката, която пренасят – между 10 и 25 долара за преход. Опасностите са големи, защото иранските граничари имат нареждане да стрелят на месо, с цел да предотвратяват евентуалната контрабанда на оръжие от кюрдските региони на Ирак. Една част от граничния регион е под контрола на кюрдското иранско съпротивително движение, което също като кюрдите в Ирак се бори за собствена кюрдска държава. Иранските власти обаче нямат адекватен отговор на проблемите в региона и реагират само с насилие, казва активистът Рехами.

Смърт на границата

По данни на кюрдската правозащитна организация, в Иран всеки месец загиват по около 14 „мулета", пренасящи нелегални товари – или при злополуки, или от куршумите на граничарите. Ирански депутати и представители на кюрдите в страната обвиняват президента Рохани, че не се грижи за кюрдското население и вместо да се създават работни места за младите, те са оставени на произвола на съдбата като пушечно месо.

Трагичната съдба на Мани предизвика голям медиен отзвук в Иран. Момчето беше на бърза ръка транспортирано до Техеран и оперирано в една от добрите болници в столицата. Разходите по лечението демонстративно пое една социална организация, близка до върховния духовен водач на Иран, което беше широко рекламирано в медиите. Състоянието на момчето се подобрява, но е твърде показателно, че той и майка му вече не желаят да разговарят с правозащитници.