Теми от германския печат на 30.8.2008

Зюддойче Цайтунг пише по повод извънредната среща на върха на ЕС по Кавказкия проблем:

"При това Европа трябва да се пази от това, да не тръгне по пътя на санкциите. Който иска да замрази преговорите по едно европейско-руско споразумение за партньорство или да откаже срещата на върха между ЕС и Русия през ноември, се лишава от изпитаните форуми за доверителни разговори с Москва. Икономическите санкции също не са подходящи поради тесните икономически и енергийно-политически връзки. А ограничаването на броя на издаваните визи за руски граждани ще засегне не тези, коиото трябва."

Висбаденер Куриир смята, че обещаването на помощ за Грузия и останалите застрашени съседи на Русия може да има стойността на предупредителен изстрел. Ето какво четем там още:

"Естествено, че не може да се очаква, спешно свиканата извънредна среща на върха да приеме някаква дългосрочна концепция, за каквато настояват например от партията на зелените, издигайки предложението за привилегировано европейско партньорство с Грузия и Украйна, на мястото на прием в НАТО. Все пак се появяват идеи, как евентуално да се поразчупят застиналите фронтови линии между Изтока и Запада."

Редица днешни издания коментират пламенната реч на Барак Обама в Денвър, с която той откри горещата фаза на предизборната борба. Осттюрингер Цайтунг отбелязва:

"Човек спокойно може да се увлече от тази реч и този исторически момент. Въпреки това има място и за скептицизъм: Правилно ли е изобщо политик да заема позата на чудотворец? Не е ли прекалено нахално, когато той предявява претенции да е месия и спасител? И не са ли предначертани разочарованията при подобни всеобхватни обещания за чудеса в името на един по-добър и по-справедлив свят? Подобен скептицизъм е изцяло оправдан. Защото политици, които обещават да пренесат рая на земята, често пъти са се оказвали твърде съдбоносни. Политиката никога не би следвало да обещава рай на земята. политиката е била и си остава изкуството на постижимото, трудно постигане на компромиси и на напредък със скороста на охлюв.."

Маннхаймер Морген коментира малко по-различно стила на изказ на кандидат-президента:

"Обама се самостилизира като спасител до такава степен, че може и да си е навредил. В същото време Обама знае, че политиците трябва да са и визионери, ако искат да променят света. Те трябва да помагат за разбиването на границите в мисленето. Мартин Лутер Кинг в своята прочута реч за мечтата си по братство между чернокожи и бели, беше изпреварил своето време значително. И неговата реч на времето спокойно е можела да бъде отхвърлена като нереалистична. Тя обаче вдъхнови поколения хора по целия свят. Претенциите на Обама са подобно високи и нереалистични, дръзки и опасни. Но трайното въздействие от неговите думи може да се окаже сходно."